50 години... вървя към себе си

Много години пресяха се вече,
като пясък през сито – бързо, без жал,
но още се виждам – малко човече,
да правя на плажа замък от кал.
И още ме стопля горещият пясък,
летя във съня си на бели криле,
а сутрин събужда ме гладният крясък
на гмурнал се гларус в небе – кадифе.
Аз още тъгувам за дните, когато
със теб се събуждах и лягах, море,
защото тогава дари ме богато –
да бъда за малко безгрижно дете.

---------------

Книгата “50 години... вървя към себе си” се появява в един много специален момент в живота на Мариана Караиванова, момент, специален и за всеки човек – 50-годишният юбилей. Тук са събрани стихотворения, дошли посред нощ, разбудили душата на една силна жена, събрали житейска мъдрост, философски въпроси, копнеж по смисъла на живота, младостта и новите предизвикателства.

Стиховете на Мариана съчетават лиризъм, внимателно и трепетно отношение към живота и околния свят. Понякога са многодумни, тежки, някои дори създават усещане за тъмнина. Пред светлия иконостас на душата обаче Мариана стои дълго, преди да се помоли. Вдъхновението ѝ не я напуска никога – понякога то е ентусиазирано и пламенно, понякога – смирено, но винаги истинско, белязано с искреността на живата душа.

Стихотворенията в тази книга прегръщат цялото дълбоко съдържание на живота, авторката улавя и сплита най-фините нишки на човешката душа и ги обвива с почти неуловим дъх и на проникновена тъга, и на оптимизъм. Мариана вае своите стихове като истинска господарка на нежните цветове, на нюансите, на женската сила. Тя забелязва всички най-малки трепети на сърцето – от най-нежните оттенъци до страстната енергия и смелост, които вълнуват. А годините... Те си вървят... Животът има свойството да решава и най-сложните въпроси просто. И може би в това е тайната му.

От редактора

---------------