Валери Петров

Валери Петров (псевдоним на Валери Нисим Меворах) е роден на 22 април 1920 г. в София. Учи в италианското училище в София от първи клас до 1939 г., когато завършва гимназия. През 1944 г. завършва хуманитарна медицина в Софийския университет. През есента и зимата на 1944 г. работи в Радио “София”, после участва във втората фаза на Отечествената война като военен писател (в. “Фронтовак”).

След войната е един от основателите и зам.-гл. редактор на в. “Стършел” (1945-1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир. От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. Бил е редактор в Студия за игрални филми, редактор на издателство “Български писател”, народен представител в VII ВНС. Академик на БАН (2003).

Първите си стихове печата през 1936 г. в сп. “Ученически подем”. През 1938 г. излиза от печат първата му книга “Птици към север” с псевдоним Асен Раковски. По-късно пише поемите: “Палечко”, “На път”, “Ювенес дум сумус”, “Край синьото море”, “Тавански спомен” и стихотворния цикъл “Нежности”.

Автор на цикъл стихотворения “Стари неща малко по новому” (1945), “Стихотворения” (1949), поемата “В меката есен” (1960), пътеписа “Книга за Китай” (1958), пиесата “Когато розите танцуват” (1965), сатирични стихотворения и поеми “На смях” (1970), “Бяла приказка” (1977), “Копче за сън” (1978), “Пет приказки” (1986), Избрани произведения в 2 тома (1990) и др. Пише сценарии на игралните филми: “Точка първа” (1956), “На малкия остров” (1958), “Слънцето и сянката” (1962), “Рицар без броня” (1966), на няколко киноновели и анимационни филми. Преводач на Шекспир, както и на Джани Родари, Ръдиард Киплинг, Сергей Михалков.

Носител на литературната награда на Министерството на просветата за 1987 г., на наградата “Христо Г. Данов” за цялостен творчески принос (2006) и на държавната награда “Св. Паисий Хилендарски” (2007). Вписан е в почетния списък на Международния съвет за детската книга за “Пет приказки” (1988).