Никола Странджански

Никола Странджански е роден на 8 април 1932 г. в с. Зидарово, Бургаско (умира на 7 септември 2009 г. в гр. София). Средно образование завършва в Бургас, след което е приет във военното училище за преводачи “Баба Тонка” в София, завършва и института по Международен и стопански туризъм във Варна.

За пръв път негови стихове са отпечатани във вестник “Литературен фронт” през 1952 г. От 1955 до 1972 г. работи без прекъсване като журналист и като кореспондент на емисиите на радио Варна на чужди езици.

Никола Странджански е полиглот, преводач. От български на есперанто е превел книгите на експрезидента на Република България д-р Желю Желев “Фашизмът” и “Релационната теория”; и от есперанто на български “Фаноменът Швейцария” от д-р Артур Баур, “Реторика” или методика за оратори от академик професор д-р Иво Лапена. Освен есперанто Никола Странджански владее и немски, френски, шведски, руски, гръцки. Негови творби са печатани във Виетнам, Норвегия, Република Македония, Русия и др.

Бил е член на Есперантската секция на международния ПЕН клуб в Женева,секретар на Съюза на свободните писатели в България и председател на филиала му в Бургас.

Автор е на: тетралогията “Сага за малкия българин и голямото българско безвремие”, театрални пиеси и стихосбирки. Бил е уредник е на алманах “Бризове” – Бургас и директор на издателска къща “Меценатиздат”.

За цикъла романи от тетралогията си “Сага за малкия българин и голямото българско безвремие” става носител на званието “Народен будител”, на званието почетен гражданин на Бургас. Носител е на орден “13 века България” и на наградата “Пенчо Славейков”, отличен е със златни и бронзови отличия за преводи от немски, руски, френски и гръцки езици.