0 книги 7 публикации

Христо Фотев

Христо Константинов Фотев е роден на 25 март 1934 г. в Истанбул. През 1940 г. семейството му се премества в Бургас, в коджакафалийската махала – махалата на бежанците. Началното си образование получава в училище “Др. Петър Берон” в Бургас, а след това постъпва във фабрично-заводско училище в Сливен, което завършва през 1951 г. Кандидатства в Художествената академия, но не успява да издържи изпитите. Прекарва осем месеца като моряк на риболовен кораб, а по-късно отбива военната си служба.

От 1957 г. е художник в стенописното ателие на дом “Украса” в Ямбол. 2 години по-късно прекъсва работата си в “Украса” и става редактор на многотиражката на мина “Черно море”.

Първата си стихосбирка – “Баладично пътуване”, издава през 1961 г. За разлика от много други поети още дебютната му книга е много силна и получава признание. На следващата година вече е член на Съюза на българските писатели. Година след публикуването на “Баладично пътуване” става драматург на бургаския театър “Адриана Будевска”. От 1964 г. повече от четвърт век Христо Фотев е творчески секретар на Дружеството на българските писатели. След близо десетгодишно мълчание поетът написва “Обещание за поезия”. През 1981 г. издава две стихосбирки : “Литургия за делфините” и “Спомен за един живот”. Три години по-късно събира своите избрани стихове в “Словесен пейзаж”. В преходната 1989 г. излиза сборникът му с поеми “Венецианска нощ”. От 1990 г. е главен редактор на бургаския алманах “Море”. На тази длъжност е до края на 1992 г. През 1994 г. Фотев става повторно драматург на бургаския театър “Адриана Будевска”.

Удостоен е с редица награди: Литературната награда на Бургас за своята втора стихосбирка “Лирика” (1965 г.) и за третата си книга “Сантиментални посвещения” (1967 г.), същата награда на Бургас за стихотворенията му от “Пристанище” (1969 г.), литературната награда “Златен Пегас” (1994 г.). През 1995 г. получава званието Почетен гражданин на Бургас.

Христо Фотев почина на 27 юли 2002 г.

В Меридиан 27

Публикации от автора

Поезия

Венецианска нощ

А върху всички с лунната си маска блестеше светла, светла, просто бяла нощта бургаска, ах, нощта бургаска, наречена сега венецианска нощ.

Поезия
Поезия

Изпълкомът заседава

Щастливи са родените за тебе, революцийо, и нека са щастливи! За щастието на човека трябва сега да се живее на земята...

Поезия

Колко си хубава!

Колко си хубава! Господи, колко си хубава!

Поезия

Книга за свободата

Не на площадите - а в нашите души Тя - Свободата - се изгражда и руши. По-съвършена от невинното ни детство, не се предава и приема Тя в наследство.

Поезия

Тоя влак за Бургас...

Тоя влак за Бургас е тъй бавен. Аз сънувам дъждовния плаж. Там е моя живот - моя странен и единствен словесен пейзаж.

Поезия

Ти тръгваш и се връщаш пак в Бургас

Ти тръгваш и се връщаш пак в Бургас. В единственият залив пак е есен. Тук изумен откриваш своя глас и в своя глас солен - печал и песен.

Всички публикации