Спадащият морал на американските войници

Информация от един 200-хиляден град – Фалудша, един от центровете на иракската съпротива срещу американските окупатори. Иракски младеж от превозното си возило маха ръка на американския сержант. Реакцията на последния: “Изпарявай се, дрисльо!” и добавя: “Господи, как са ми омразни тези хора!”. Така, неотдавна, репортерът на един английски ежедневник цитира американския фелдфебел Роберт Блек от Трета американска дивизия. Въпреки многократните обещания, че скоро ще могат да се завърнат по домовете си, за американските войници се получава кратка заповед, че трябва да изтраят до късна есен.

Както може да се разбере от единодушните информации, моралът на участвуващите в окупацията на Ирак американски войници е достигнал до най-ниското си ниво. Попаднали в едно враждебно обкръжение и при постоянна готовност в пълно бойно снаряжение при 40 градуса температура на сянка, те неизбежно започват да се чувстват като постоянна “жива мишена”. В изпълнение на патрулната си служба, те реагират съответно с раздразнение, яд и невъздържаност. Все по-често и по-често се стига до трагични “грешки” и “заблуждения” на американските войници, които така спечелват славата си като брутална, безчинстваща и каубойски стреляща солдатеска. Всичко това довежда до обратни резултати на това, което американската военщина иска да постигне с препоръките от доклада на назначените от Пентагона петима експерти, в който като върховен приоритет се обявява: “Да се спечели сърцето и ума на иракчаните”, защото в противен случай грози опасност в продължение на 3-4 месеца страната да стане неуправляема /за американските окупатори/. Неотдавна СиЕнЕн съобщи, как след едно нападение срещу американска войскова част в Багдад се струпва голяма група иракчани, която /с продължително ръкопляскане/ наблюдава товаренето на войнишките американски трупове. Според най-нови информации, дори и във фермерските зародишни клетки на американския национализъм кипи ферментация. Нагледен пример за това дава малкото 30-хилядно военно градче Хайнсвил във федералния щат Джорджия, където е стационирана Трета американска дивизия. Тук висящите големи американски знамена и огромните плакати, призоваващи “патриотично” от всеки уличен ъгъл божата благословия да пази Америка и нейните войски в Ирак, не могат да заблудят, нито да скрият растящото недоволство у съпругите на войниците и техните близки. Според информациите от медиите, “климата на породен страх може лесно да се превърне в климат на гневен протест”. Междувременно моралът на военнослужещите и техните близки във военното градче бил много спаднал. Както пише Патрик Донахю, редактор на местния вестник “Коустъл Куриър”, “войнишките жени са извънредно много разочаровани, граничещо до огорчение, озлобление и гняв”. Фактът, че американските войски в Ирак не се посрещат тържествено като освободители, за мнозина е един голям шок.

Междувременно войниците намират отдушник на гнева и разочарованието си от военното ръководство, не само като пишат писма до близките си и до представители в американския конгрес, а и до масмедиите. “Аз имам мой списък на най-търсените /заб. на автора – престъпници/. Асовете в моя “бридж – белот” са Пол Бремер, Доналд Ръмсфелд, Джордж Буш и Пол Волфовиц” – така неотдавна американският радионовинар ЕйБиСи – Нюз цитира анонимно един американски фелдфебел. “Аз изгубих доверие към армията”, казва американският войник Джейсън, който не се страхува да каже името си. Войникът Клинтън Дейц пък казва, че би призовал Доналд Ръмсфелд да напусне поста си незабавно.

Тъй като такива отрицателни изказвания на военнослужещи твърде много зачестяват, командващите офицери настояват вече за завеждане на съдебни процеси за разложителна дейност срещу въоръжените сили на страната. Обаче, Пентагонът е изправен пред една друга дилема. Има голямо опасение, че много скъпо платените за военна подготовка войници, може да не подновят договорите си или пък да ги прекъснат предсрочно. Това става в момент, когато Пентагонът има неотложна нужда от войници и то повече от всякога. За набиране бойни сили за Ирак, Пентагонът все повече прибягва до така наречените “уикенд войници”/седмични войници/ – гвардейци за Националната гвардия. И с това се оголва принудително следващият фланг, защото тези мъже идват из средата на цивилния живот, където са работили като пожарникари, пощальони, техници, учители и други. Убитият на 9-ти юни от иракски снайперист фелдфебел Роджър Дейл Роуе е бил вече 7 пъти дядо на внучки и внучета. Сега Пентагонът възнамерява да изпрати в Ирак следващите 10 хиляди бойци на националната гвардия.

В това време с всеки ранен или убит американски войник, войната в Ирак навлиза все по-силно в съзнанието на американското население. Ежедневният кървав данък и съобщенията за погребенията и скърбящите семейства не само в местната преса, а и в масмедиите, в същото време събуждат и спомени за Виетнам.

Все по този път “голямата славна победа” на Буш в Ирак, ще го доведе още по-навреме до политическото му поражение за президентските избори следващата година.

От немското списание “Ротфукс”, Райнер Руп
Трибуна за комунисти и социалисти
(Превод: д-р Рачо Рачев)