Поезия

Самовъзнесение

Весна Ацевска 26 октомври 2024

Самовъзнесение

Естествено, имаше знаци
по дългия път към себе си:
вир с нечиста вода, от която
жадният не смее да пие;
износени мокасини (чии ли са?)
отдавна забравени в прахта;
навито въже провесено на дрян
(кой и какво е връзвал тука?);
памучна шамия на петна
от зрелите рубини на къпината
(на коя ли Вероника е?)...

Естествено, че вървеше бавно,
стъпка по стъпка, влачейки се по хълма
и пред всяко око груба греда,
които трябва да се съединят в кръст,
преди да се разпне всеки сам
на високата Голгота
и сам без крила и без ореол
(ако изобщо може!)
високо да се възнесе
над тълпата, която чака
силен удар в прахта.

-------------
Превод на български Роза Боянова
-------------

За автора

Весна Ацевска

Весна Ацевска (Стойчевска) е родена на 10 ноември 1952 г. в Скопие. Завършва катедрата по южнославянски литератури с македонски език във Факултета по филологически науки на СУ “Св. Кирил и Методий” в Скопие. Работила e като журналист в. “Република” и като…

Всички текстове и книги

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.