Поезия

Пъстра палитра

Марион Колева 21 октомври 2022

Пъстра палитра

Дъщеря ми рисуваше есен в гора –
Сухи листи, дъждовни клонаци,
По земята нападали птичи пера –
На отминали полети знаци.

Но нали е дете, отклони се съвсем
От печалната школска задача:
Разцъфтя минзухар, зачирика врабче,
Вместо гарван от листа да грачи.

Дъщеря ми рисуваше есен в гора
И се молех това да не спира;
Да запази магичния чар – живинка
Между мъртви листа да намира.

----------

Анагогия

Там, където бялото е мъка
вишневият цвят не става плод.
Слънцето изгрява многоръко
с хищен апетит на октопод.
Стогодишни дъбчета въздишат
в траурносаксиен тоалет.
Думите наопаки се пишат.
Ронин не е име на поет.

----------

Теди

Шумяща,
насмешлива есен,
неосланена от тъга.
Денят витае
с вид отнесен
пред
портите
на вечността.
Въздушни копия пронизват
пошаренелите гори.
„Животът е жребец харизан.”*
Пусни го
и се наслади.

----------
* По Селинджър

 

За автора

Марион Колева

Марион Севдалинова Колева-Георгиева е родена на 8 февруари 1956 г. в гр. Лом. Завършва Немска гимназия в София и специалност “Журналистика” в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Десет години е редактор в Младежка редакция на БНТ. След това защитава…

Всички текстове и книги

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.