Простих ти

* * *

Простих ти
за всички вечери,
в които те очаквах на прозореца,
а ти така и не идваше,
за всички пропуснати
зелени слушалки,
спестени комплименти,
премълчани “Обичам те!”,
букети цветя останали по витрините,
погледи без капка вълнение.

И предателствата ти простих дори,
миговете, в които ръцете ти докосваха нейните,
а устните ви се смееха над моето име,
отпивах сама от чашата ти за наздраве
и тихичко празнувах самотата.

Простих ти лъжите,
самотните Коледи и пропилените
Рождени дни по календара.
Нищо, нали ще има и други,
мислех си...
Простих ти!
Но как искам да простя
и на себе си...