Потенциали за един човечен свят

Кубинската медицинска школа е силно повлияна от медицинските школи на САЩ и Съветския съюз, от много ръководни мисли на Салвадор Алиенде и от отличния собствен, национален опит. Моето следване по медицина /1997-2003/, което завърших в Хавана бе изградено много дидактично и педагогично. Практически почти нямаше семестър, в който стотиците студенти да седят все в лекционната зала.

Обучението винаги се провеждаше на отделни групи, включващи от 7 до 10 студенти, а за тях според специалната област отговаряше по един доцент. Например, когато идваше ред за основно обучение на един орган или органна система, бе запланувано така, че по всички специални области основната тема се разглеждаше симулантно /в едно и също време по групи/.

При клиничните дисциплини /вътрешни болести, хирургия, уши-нос, гърло, акушерство и др./ обучението се провеждаше ротационно, например половин ден в стационара /болнично отделение/ или в амбулаторията и след обед най-често лекции и заверка с подпис за посещенията. При основното обучение заверките с подпис бяха ежедневни, а в по-горните семестри, при клиничното обучение – няколко пъти седмично така че пред главния изпит по съответната дисциплина се явявахме вече подготвени. Така с това постоянно съчетаване на практиката с теорията ежедневното ни учене се превърна в нещо нормално.

Например, когато имаше клинични визитации, те се превръщаха всеки път на обучение при болничното легло.

Практическата ни годност – от вземане на кръв до израждане – в нашето следване бе предпоставка дали може да се явим въобще на изпит. Разбира се при практическите упражнения на студентите винаги имаше доценти.

Заключителните изпити по всички дисциплини се състояха в практическа и писмена част. Те се провеждаха от непознати и неутрални в чужди стационари и амбулатории. По този начин може да се разбере обективно научното ниво на студентите, но и качеството на обучаващите доценти.

Сега в Куба се извършва една образователна революция. Например от 2004 година стотиците модернизирани поликлиники са в полза не само за пациентите, а и за студентите по медицина. Междувременно в почти всяка една поликлиника има мини факултет по медицина, в който студентите от началните курсове с видео-конференции и слушат лекции, и получават обучение по една точковидна система за бедност. По този вид и начин от 2006 година ще бъдат обучавани и много хиляди чуждестранни студенти. Освен вече съществуващият в Хавана латиноамерикански факултет по медицина с кубинска помощ ще бъде открит и един във Венецуела. На бъдещето се гледа с голям оптимизъм.

При моето последно посещение през есента на 2005 година в Хавана не можах да се срещна с голяма част от моите бивши колежки и колеги от студентското време. Сега те са се разпръснали по цялото земно кълбо с интернационалистическа мисия, например във Венецуела, Белице, Хаити, Пакистан, Гватемала или Южна Африка. Навсякъде, където в Третия свят има нужда от медици, ще срещнеш кубински лекари. Един от тях имах възможност да посетя във Венецуела. Той работи в едно селище, където никога преди това не е имало лекар.

Дори самите САЩ можеха да имат привилегията за медицинска помощ от кубински лекари, но хуманните принципи за САЩ-правителството не играят съществена роля.

Във Венецуела напротив, една страна с политическа воля, повелята за осигуряване от медицинско обслужване положително се осъществява най-ефективно от помощта на 16-тях хиляди кубински лекари и тя в никакъв случай няма символичен характер.

Скоро в историята си за първи път Венецуела, както вече Куба, си ще се числи като страна, където могат да се лекуват болестите.

Обаче кубинските лекари не могат и не ще работят вечно в тези региони, те трябва да бъдат сменени от местните, които сега учат в Куба, а скоро дори и във Венецуела.

Докато кубинските лекари изпълняват интернационалната си мисия, в същото време те могат и да се квалифицират, например да положат изпит за академична степен и т.н. Такава възможност дават широко разпространените мултимедийни ресурси, които в днешно време стоят на разположение на модерните интернационалисти.

Твърдата стока трябва да се използва не за да държи духовното развитие на хората в определени граници, а за да влага потенциали в смисъл на човечност като биват предлагани всички възможности за развитие, които можем да си представим.

Този пример да се изискват потенциалите на всички, е един опит от живота, който можах да преживея само в Куба.

Д-р Димитриос Споридис, следвал медицина в Хавана, а сега работи като кардиолог в Берлин. От 1994 е член и сътрудник на “Куба си”

“Куба си”, брой 1, 2006, стр.4
(Превод: д-р Рачо Рачев)