Отвъд херкулесовите стълбове

Отвъд херкулесовите стълбове

По бака преминават
добрите морски птици
и с бавен ритъм – ето
се спуска вечерта,

въртят се пак звездите
и светлите им спици
се отразяват в сенки
и движат пак света.

Далече е Несебър –
зад мислите остана,
обгръща хоризонта
стар мрак като въпрос

и кораба задъхан,
неудържим и едър,
разсича океана
с металния си нос.

Да бъде Атлантида
земята, над която
сега в една каюта
минавам възмъжал,

а в мен живее, вика
несебърското лято,
където съм се раждал,
сънувал
и мечтал.

Голям е океанът
и няма бряг наблизо,
а брегове живеят
дълбоко в мойта гръд,

за тях аз пазя вечно
най-чистата си риза,
най-топлата си песен,
най-вярната си смърт!