Остани!

* * *

Остани!...
Нека вятърът двама ни гали.
Да излива небето
свойто синьо ведро.
Нека птици с крила
хоризонт очертали
да се вият край нас
в непознато хоро.

Остани!...
Нека гледам очите ти звездно красиви.
Твоите малки човешки ръце
да държа,
да почувствам пак устните
ти мълчаливи
сред житата, когато
до тебе лежа.

Остани!...
Нека изгрев и залез тогава
върху твойто лице
с топла жега да светят,
нека само край нас
тишината улавя
оня порив, залегнал до болка
в сърцето.

Остани!...
Нека води ни светлият път
сред узрялата ръж
както води реката
и мечтите ни нека във нас разцъфтят
и дъхът им навред
да изпълни земята.

Остани!...
Нека корени здрави
сърцата ни сплели
ни държат и ни хранят
с най-чистия сок.
Нека нищо не взели
на всичко в света да дадем
щедро от нашата чиста
любов.

Остани!...
При мен остани!...