Октомврийски дъждовен ден

Октомврийски дъждовен ден

*
Беше тих октомврийски дъждовен ден,
видяхме се там на пейката
да пушим.
Ти запали облак дим и се
сгуши леко в мен,
притвори уморени очи
и ми каза уж наужким
да те целуна.

*
Много хора покрай мен,
но ти къде си?
Каквото пипна се руши, чутовни кули.
А само усмивката ти ме държи.
Започнах от мене си,
а от този моя ген,
сега са всичките ми белези.
Може би от мен е проблема.
Просто се уча да дишам.
Да дишам без теб.

*
Плащаме си за думите, които не можах да кажа.
Не пускай ръката ми,
колкото и да се бавя.
Мога ли да достигна душата ти?
Както допирът ти,
сякаш докосва,
прекършеното ми лале.

*
Няма силни или слаби.
Има душевно бедни.
Хора, които душата
им е просто бедна.
Бедна!
Като последното паднало листенце на розата,
която откъснал бе.

*
Еее, оказа се,
че в страстта има изкуство,
дадена от любовта.