Нощни пеперуди

Нощни пеперуди

Долитат като нощни пеперуди
след залеза тревожните ми мисли.
Надежди, еуфория, заблуди,
задъхани фантазии сребристи
изчезват – тъмнината ги прокуди.

А споменът от вчера е торнадо,
погълнало внезапно младостта ми.
По здрач като в старинно огледало
оглеждат се моменти в паметта ми
и болката усмихва се злорадо.

Къде избяга пролетният вятър,
понесъл аромат на цвят в безкрая
и онова усмихнато момиче,
което с радостта по пътя тича,
къде е – не намери ли приятел?

Но с утрото ще дойде светлината
и огън там, над хълма ще запали.
Ще бяга по пътеката тъгата,
усмихнат ден ще носи изненади
и щастие ще стъпва по росата.