Нощ на отворен прозорец

Нощ на отворен прозорец

Аз както си седя до теб и пиша,
изглежда на съня ти съм сърдита.
Не чуваш ли калинките как дишат,
как тупкат сърчицата им в гърдите?

Поляната с трева неокосена
е летният театър на щурците.
Разцъфналата мащерка е сцена,
нощта пък е слушател, но и зрител.

Тя има котешки очи и вижда –
заспал си посред лудата мелодия
и сянката ми в твоя сън зазижда,
и пръсва над земята всички зодии.

Не чуваш ли калинките как дишат?
Как тупкат сърчицата им в гърдите?
Аз тихо си седя до теб и пиша,
и има за какво да съм сърдита.

Коларя от небесните обори
изпусне ли на Мечките юздите,
портала си небето ще отвори,
ще ливнат като златен дъжд звездите.

В измислени пространства си улисан.
Сама ли във пожара да изгарям?
Започва звездопадът! Събуди се!
И спре ли песента – набий Коларя!