Нощ

Нощ

В тази лятна нощ се посипват жадни звездици,
вратата на премълчаното леко се открехна.
Пълзи в неизвестна посока,
една дълго отлагана сълза.
Пролетта е полудяла, бръмчат пчели,
из въздуха се носят миризми без имена,
сякаш светът току що е създаден.
Без минало, без бъдеще, свят в цялата му невинност.
От преди летоброенето.
И никакъв език на който можем да изговорим всичко.
Вътре има грамофон, какъвто никога не си виждал,
Звучи музика, каквато никога не си слушал.
Една лека грешна тъга, която плаче за лятото,
която ни държи под сянката на есента.
В нея не искаш да се криеш, не искаш да бягаш.
а само да прегръщаш.