Молебен за слънце

Молебен за слънце

Забравата често посрещаш с безмълвие,
но святкат в очите ти огнени мълнии.
Препиваш със сълзи, започваш да хълцаш
и в тъмното хукваш нагоре при вълците.
А вълците – сити, наяли се с ягоди!
Иди и не вярвай на Горския – дядо ти,
когато духът му се мерне из дренките
и викне: – Не бой се в гората, Иренке!
При речния извор те чака зората
и пъстра подкова ти мята дъгата!..

Върви все направо, какво криволичиш –
нали си безстрашно и силно момиче!?
Изхвърляй отварата от кукуряка –
разцъфна, за щастие, змийското мляко.
Но тук нямаш нужда от разни лекарства,
тук ти си стопанката, тук ти си царствена!
Не бой се, в зелената горска обител
мечокът е само свещенослужител,
мечокът е древен човешки предтеча
и може би още кръвта ти е меча!

В леските се чудят кафяви омайници:
– Не търси ли тази еловите тайници,
в които е скрито безценно имане
от приказни лешници, сбирани лани?
Прекръствам се, Боже – не съм омагьосана,
но сякаш съм златна кошута сред росена –
възнася се слънце над моя молебен!
Сполай ти, Природо, за пътя към себе си!