Любов

Любов

Любовта се появи като вятър –
влезе през един отворен прозорец,
разхвърля всички листа.
Всичко тъй подредено беше,
но всичко разпиля.
Като че се опитах да заспя,
но как да ме хване сън,
когато душата ми лети, иска да е навън.
А тя наопаки обърна
прашната стая със застоял въздух.
Любовта като си отиде –
Аз стаята започнах отново да подреждам
с мисълта за твоето име.