Ключът е Сол

Ключът е Сол

Така е топло в бащиния дом,
че тази къща я е правил татко...
Ръцете му създали са подслон
и пристан за присъствието ни кратко.
Картина пъстроцветна на Гоген
е кацнала свенливо на стената.
Таванът дървен грее пременен,
в прозореца изгрява красотата.
Тук нощем скитат в тъмното коне,
звънчетата им сладостно пропяват,
небето често звездно и е не –
ах, тези нощи, те не се забравят.
Огнището излъчва топлина
и пукат в него съчки разпилени,
а спомени от стари времена
в жаравата просветват съхранени.
Денят изгрява в жълтите цветя
и бърза да се влее във реката,
а жиците, на слънцето с цвета,
оформят петолиния от злато.
Ключът е Сол, а нотите са в мен,
отключвам на мелодия вратата
и в нея всеки шепот е вграден
от тихото дихание на Земята.