Градът и морето

Градът и морето

Приятелю, тъй млад
ти бил ли си, кажи,
на моя хубав град
по улиците чисти?
Ти виждал ли си как
сияе и блести
големият площад
под слънцето лъчисто!?

Не знаеш – тук има нощи
с чуден знак!...
На дъното морето свети
и празнично пирува!
И ако си сам на тих,
закътан бряг,
песен на русалка
омаено ще чуваш...

Ти виждал ли си как,
когато утрото настъпва,
си тръгва призрачният мрак?
Дишащи, вълните пак
целуват сънения бряг,
измиват пясъчните стъпки
и в бързия си бяг
сияйната зора зоват!

Ти чел си, може би,
под сенките във парка,
в горещи летни дни
и Пушкин, и Петрарка –
поклон на любовта велика!
По многоцветните алеи
романтика и младост блика
и детски смях се лее...

Когато в ранна вечер пак
задъхан лъхне бриза,
ликува запъхтян града
и музите тук слизат...
Омайват старите липи,
часовникът тактува.
Бургас не може да заспи –
с морето се целува!