Асансьор към небето

Асансьор към небето

Катина се облегна по-удобно на пейката в беседката пред блока и притвори очи.

През листата на близкото цъфнало дръвче слънчевите лъчи галеха нежно лицето й. Тя не знаеше дали догодина ще види отново плодовете на дръвчето. Бог знае. Тя само се надяваше да не бърза толкова.

Когато преди месеци лекарите й прочетоха присъдата, която не подлежеше на обжалване, първо изтръпна. Предлагаха операция, после дълги процедури със съмнително бъдеще...

Цената на операцията и всичко останало беше непосилна за нея, средностатистическата пенсионерка, но децата й имаха възможност и с готовност се съгласиха да направят това за майка си.

Щеше да се лиши от едната си ръка, щеше да понася убийствените химиотерапии, после щеше да дойде и лъчетерапията... А гаранция да оживее – почти никаква!... Таксата за всичко това – петцифрено число.

Не даде веднага отговор нито на лекарите, нито на децата си.

Дълго мисли. Претегля нещата. Искаше да остави нещо добро след себе си, а не да плащат децата й за удължаване на мъките.

И реши.

Събра децата си. Порадва им се. Отгледала беше достойни хора и любещи деца. Знаеше, че ще разберат правилно решението й.

В техния блок, на 4-я етаж имаше семейство с дете-инвалид. Всеки ден Катина гледаше с каква мъка родителите смъкваха на двора детето, носейки го на гръб, защото старите блокове нямаха асансьори.

А детето, вече младеж на 20 години, имаше нужда от въздух и контакти. Семейството живееше скромно и едва свързваше двата края.

Катина искаше да направи нещо красиво и светло, та като си отиде от този свят, да остане след нея.

И тя предложи на децата си парите, които щяха да платят за операцията, да ги дарят на това семейство. Да направят външен асансьор, с който да смъкват детето си на двора.

Първо се възпротивиха, после разбраха, че тя е непреклонна и се отказва от несигурната операция. И се съгласиха.

Катина се изправи и тръгна към входа на блока. Болката скоро щеше да я връхлети пак и тя искаше да я посрещне вкъщи, мъжествено и с достойнство, както винаги...

Катина се усмихна. От асансьора й махаше момчето.

Нейният асансьор към небето.