Зелено време

Сборник стихове и рисунки на деца, вдъхновени от природата на Странджа.

------------------

Какво могат да направят двайсетина деца за пет дни на лагер-школа по изкуствата?

Истински чудеса. Леля им Веса нестинарката (носеща необикновената дарба на българите да вървят по жарава, която пречиства) ги посрещна с думите: „Тук сте целунати от река и планина. Тук огънят е символ на добра дума, семейно огнище, на самия живот. Само този, който мине през огъня може да усети връзката Земя-Небе, посочена от Бог…. В петък ще ви покажа как да държите въглени в ръцете си, без да се опарите.”

Детският лагер по изкуствата (рисуване и поезия) се състоя от 10 до 15 юли 2006 г. в базата на международното сдружение „Духовно огледало” в с. Бродилово в Странджа.   Впрочем, идеята бе на двете очарователни дами от читалище „Просвета” в кв. Долно Езерово Величка Божилова – арт-педагог в ателието по приложни изкуства и Донка Булгурова - секретар на читалището. Поетите от литературното студио на Роза Боянова към читалище „Любен Каравелов”помогнаха да се получи синтез на изкуствата и всички да се потопят в незабравима атмосфера, без която творчеството не може да се случи. Всеки със своята светлинка, с топлината на личния си заряд, помогна да заблести аурата на това загадъчно село, в което странни истории, необясними факти или жестоки закономерности, движеха живота от години. Добронамерените бродиловчани посрещнаха децата като свои, осигуриха спокойствие и уют за техните творчески търсения.

А резултатите – те са показателни – стихове и рисунки, които извикват възхищение. Запалиха се и неколцина от гостенчетата на баба и дядо. И те се потопиха в артистичната атмосфера на лагера, да открият своята дарба в поетичната работилница или художественото ателие. Един незабравим ден отбелязаха всички в календара си след срещата с децата от ателието по приложни изкуства в Малко Търново и ръководството на Природен парк „Странджа”. Разходките с магарешки каручки, възможността да бъде изрисуван един от най-посещаваните заслони край селото, новите приятелства, родиха нови творчески предизвикателства – превърнаха преживяното в картина или стих.

Ако обществото ни научи за сътвореното от тези двайсетина деца само за седмица, може би ще се убеди в полезността на подобни начинания и ще подкрепи усилията на ръководителите-творци да споделят времето и таланта си с децата и така да предадат заряда на изкуството на младите – тяхното истинско продължение.

И ако нестинарството и иманярството, живи из странджанския край, са жертвоприношение през огъня или търсене на златната нишка на човешките възможности за сътворяване на красота  и благодат – то нека е благословен всеки опит дете да бъде сред съвършената природа, да се почувства съучастник в творенето на красота, в съпреживяването на изкуството, в пълноценното общуване.

От чисто детските залъгалки, гатанки и римувани стихове, адресирани към най-малките, през тристишията хайку и модерната метафорична поезия, от графиките, живописта и колажа, до смелото общуване на рисунка и поезия в едно цялостно произведение… Всичко беше вълнуващо преживяване, което и сега, надявам се, се предава от автор на читател и зрител.

В духовното огледало се отразява творческата енергия на българските деца. Тя ще озари и всеки, който разгърне тази книга. А на въпроса „Как е възможно да направят това само за няколко дни?” отговорът е лесен: защото  твориха с обич и желание за споделяне.
Роза Боянова