Теория и методология на оперативно-издирвателната дейност

Настоящото монографично изследване има за цел да очертае насоките на този нов подход към разглеждане на Теорията на оперативно-издирвателната дейност, както и развитието на нейните част ни теории с оглед подобряване на практиката при управление на оперативно-издирвателните сили, средства и методи за осигуряване на сигурността и обществения ред в страната, защита на живота, здравето, правата, свободите и имуществото на гражданите от престъпни посегателства.

Изследването обхваща структура, която има за цел, на първо място, да разкрие научните представи за предмета на Теорията на оперативно-издирвателната дейност (ТОИД) – от нейното възникване до наши дни. В тази връзка в Глава I на монографията, е разгледана Теорията на оперативно-издирвателната дейност като научна система. В нея се разкриват закономерностите на обективната действителност, изследват се съдържанието и структурата на ТОИД и нейните функции в наши дни. Очертано е мястото й в системата на научното знание чрез разкриване същността и влиянието на непрекъснатите интеграционни процеси в комплекса от научни знания. Разгледана е частична хронология на научните изследвания от 90-те години на миналия век до наши дни, обхващащи функциите, структурата и задачите на системата националната сигурност и основните й оперативно-издирвателни звена. Направена е характеристика и са определени основните направления и проблемни области в тези изследвания – понятия, принципи, категории, задачи и цели, пряко свързани с Теорията на ОИД.

В Глава II „Теория на ОИД в системата на научното знание“ е разкрита и обоснована връзката на теорията с такива области на научното знание, като:

– юридическите науки (в частност – наказателното право, наказателно-процесуалното право, криминалистиката, административното право и административния процес);

– философските науки;

– психологията;

– социологията (в частност – методиката за организиране и провеждане на конкретно социологическо изследване);

– Теорията на социалното управление (във връзка с управленския цикъл в системата на оперативните органи);

– икономическите науки (извършването на оперативно-икономически анализ по някои оперативни проверки);

– техническите науки (използването на специалните разузнавателни средства, детектор на лъжата).

Специално внимание в тази глава е отделено на емпиричното социологическо изследване като форма на познание в ТОИД. Разработени са негов модел и технология за прилагането му. Разгледани са структурите и програмата на това изследване, неговият обект, предмет и обхват, а така също и теоретичният модел на социалната реализация на служителя от оперативно-издирвателните органи в системата за национална сигурност. В тази глава е отделено внимание и на социално-психологическите отношения в ОИД, определени са видовете психологическо въздействие и е направена характеристика на процеса на взаимодействие в оперативно-издирвателната дейност.

В трета глава на изследването са разгледани организационно-управленските основи на системата за национална сигурност, като за целта цялостно се разкриват организационно-управленските й функции. За първи път в Теорията на ОИД се анализира управленският цикъл в органите, осъществяващи този вид дейност. Определена е същността и е направена характеристика на управленското въздействие в системата за сигурност и оперативно-издирвателни й органи, изведени са принципите за изграждане и изискванията за организацията и управлението й. Последващо са разгледани системата и системният подход като елементи на системния анализ в управлението на ОИД. Изведени са основните понятия, направена е характеристика и са определени принципите, целите, задачите и правното регулиране на ОИД. Специално внимание е отделено на организацията на ОИД в МВР, ДАНС и Служба „Военна полиция“ към МО, като подробно са определени основните насоки и цели на осъществяваната от техните органи дейност.

В Глава IV е разгледана аналитичната функция в ОИД. Направена е характеристика на организационното осигуряване на аналитичната дейност, на нейните форми, обект, предмет и структура. Разкрито е съдържанието на информационно-аналитичната функция, като е изследвана дейността по откриване и фиксиране на оперативна информация и осигуряване на възможности за използване й процеса на разследването, както и действащите национални автоматизирани информационни системи в органите на МВР. Разгледани са задачите и основните направления на използваните методи (екстраполация, експертни оценки, моделиране, оперативно-икономически анализ), изведени са методологическите проблеми на аналитичната функция в управлението на ОИД.

Глава V е посветена на управлението на ОИД, като са очертани същността и принципите на планирането в дейността на оперативно-издирвателните органи. Определени са видовете планове и процесът на планиране в ОИД, системата на планиране в аналитичната и управленската дейност. Внимание е отделено на управленското решение в ОИД и на процеса на вземане и изпълнение на решенията в нея. Очертани са основните насоки за по-нататъшното развитие на Теорията на оперативно-издирвателната дейност и е подчертано значението на правото като източник на препоръки при планиране и провеждане на оперативни мероприятия за откриване на признаци на престъпна дейност. Разгледана е организацията на дейността на ръководителя в оперативно-издирвателните органи и са изведени принципите на организация и управление на ОИД в отделните нива на управление, организацията на труда и работното време, планирането и процесите на рационализация в работата на оперативно-издирвателния ръководител. Специално внимание в края на главата е отделено на контрола над ОИД. Направена е характеристика и са определени формите и методите на контрол в управленската дейност на оперативно-издирвателните органи. Разгледани са съдържанието, принципите, задачите и основните направления на управленската функция „контрол“ в дейността на оперативно-издирвателните органи.

Разработването на теорията и методологията на оперативно-издирвателната дейност, направено в настоящото изследване, е полезно както за учените и изследователите, работещите по проблемите на тази дейност, така и за структурите на оперативно-издирвателните органи, провеждащи дейността. Тези знания са необходими и за други държавни органи и организации – митнически, данъчни и ревизионни, както и на работещите във взаимодействие и осъществяващи контрол над оперативно-издирвателната дейност и над нейните субекти – органи на законодателната, съдебната и изпълнителната власт.