Слънчев вятър

“Слънчев вятър” е третата самостоятелна поетична книга на Лилия Христова, след “Ориса ме Алиса” (2016) и “Градина под прозореца” (2017).

--------------

... В едно интервю преди време Лили Христова изповяда: “Приемам писането като естествен начин да изразя как светът преминава през мен...”

Тази книга е дала подслон на някои стихотворения, писани преди стихотворенията в последните й две книги, и с това Лили Христова ни открехва един малък процеп, през който можем да надникнем в един по-ранен неин емоционален и образен свят. За да установим, че в него са кълновете на много от нещата, които днес така силно я вълнуват и провокират да пише.

“Слънчев вятър” ни очарова с умението многоцветно да вижда света, който доверчиво е прегърнала не толкова с философия и оценка, колкото с младост, жизненост и надежда.

И ако у теб, бъдещ читателю, остава впечатлението, че във всяко от тези стихотворения е закодирана една чиста, неосъзната може би, усмивка, която стопля всеки ред, значи не се лъжа. От тези редове блика тиха светлина. И дано тя да преминава във всичко, което й предстои да напише.

От редактора

--------------

Хроника
          
Отдавна е история
порутената къща.
Прозорецът тъмнее,
озъбен като стон.
Отдавна дори сенки 
тук не се завръщат.
Проказата на времето,
намерила подслон –
поглъща я тържествено със страст
на канибал.
Проплаква като вещица съсухрена
вратата.
Под покрива-покров, живота надживял –
мълчание говори
с гласа на тишината.
И приютила вятъра
в непомнещите стаи,
плете му ризи огнени
от дворната коприва.
В бръшлянените вени,
пристегнали плътта и
кипи кръвта на лятото,
а нейната изстива...

--------------