Принцеса Пресантиман. Книга втора: Марина

След векове това селище бе преименувано от Уругури на с. Ургари и след това на Българи. То се намира до река Велека в Странджа – планината на богинята котка Бастет, дошла от Египет, тежко болна и разочарована от хората там. Тя бе обичала силно землянин-египтянин. Реши да остане на тази планета, да помага със своите знания. Бе обичала и бе обичана, но не можа да удължи времето отредено за живот на своя любим. Все пак той бе смъртен, а тя вечна.

Станаха много войни. Хората на Египет се възгордяха от постиженията, които придобиваха благодарение на нея и себеподобните й (пирамидите). Те бяха слава и проклятие едновременно.

Бастет реши да си тръгне от земята, отровена от кръвта на убитите. След смъртта на любимия, сърцето и биеше бавно, лениво, почти удар в минута. Тя знаеше как да се лекува, но не желаеше да живее. Търсеше уморено покой. Предприе трудно пътуване по море. Знаеше, чувстваше посоката. Интуитивно се насочваше по звездите и по много нейни знаци как да открие земя, достойна за нейните тайни и нетленните й останки.

Откри мястото някъде в планината Странджа, т.е. страж на нейния дар към човеците, които много са страдали и са успели въпреки трудностите да се съхранят във времето с чисти души и мисли.

Там бе изградена малка пирамида, скрита в пещера. Обърната с острия връх надолу тя съхрани нея, верните й робини египтянки и нейната тайна.

За да се отблагодари на племето Асти, което я прие гостоприемно и помогна в изграждането на гробницата, Бастет предаде част от своята мъдрост на жрици избрани, като най-достойни сред тях. Те бяха посветени в това, което наричаме бъдеще.

Скиптърът на Баст олицетворява матрицата на вселената. Котките са пазителки на ключа на дома, като такава тя пазеше тайната разкриваща връзката между материалното и нематериалното.

--------------