Петрикор

Добро ли сме, зло ли правили,
потомството назе ще съди.
Хр. Ботев

Лалетата цъфтят ми под прозореца – все пак лалетата цъфтят. И прецъфтяват – раждат се, умират, а аз съм все така във своя стъклен дом. Кафез за птичка, ала птичка вътре няма. Аз съм вътре и пея за вятъра, за дъжда и за лалетата. Колко съм глупава, Господи! Преди плачех, за да напоя земята и мислех, че се раждат цветята за мен. Колко съм мъничка, Господи! Колко нищожна! Лалетата ще цъфнат и без мен...

--------------

Brevis esse laboro, obscurus fiо

Сред прах и хаос,
между човешката несрета
промъква се на пръсти
без да шава.

Любов,

която потушава
стенания след лозунги революционни,

изпълва в  смях
замлъкнали площади,
булевардни тротоари.

Любов,

която ще прощава,
обагрените в алено павета.
Треперещите с гняв ръце
във чуждото око треската.

Любов

между човешката несрета,
сред прах и хаос.

Любов,

която ще е наранена

от вятъра,
наречен на промяната.
Ще ближе раните  след бурите
на общата ни кауза.

--------------