Моят път в годините

Драги читателю,

Щом си взел моята книга в ръцете си, щом си я избрал от морето на книгите, това означава, че вече си мой приятел. Благодаря ти за доверието!

Самият факт, че обикновени хора като мен могат да отпечатат своя книга, говори, че живеем в свободно общество.

Моите години станаха доста и аз се стремя да нося техния товар без да се оплаквам. В слънчеви дни седя под сенките на кичести дървета до оградата на едно бургаско училище и продавам според сезона марули, коприва, чесън, лук. При моята стока се спират майките и бабите на учениците. Децата тичат в междучасието и купуват за закуски хамбургери, пици, царевични пръчици. Често купуват неща, които не са полезни за здравето им. Водят се от днешната мода.

Когато бяхме деца се радвахме, ако има за храна хляб и сирене.

Често хапвахме “циганска баница” – филия хляб, намазана с олио и поръсена със сол и червен пипер. Сега, като се видят с пари децата бързат за американската закусвалня “Макдоналдс”. Мода.

В тези страници се опитах да разкажа за своя живот от детските години до сега, за роднините си и за други хора, с които ме срещна животът. Дните на моя живот рядко бяха огрявани от слънчеви усмивки, по-често ги намокряха сълзи.

Авторът