Между сянката и светлината

В последното десетилетие на живота ми  –  побеляла, помъдряла, аз виждам нещата в дълбочина, обмислям ги, преценявам всяко нещо, което правя, една крачка напред за мен е постижение. Важно е да си повярваш, казах си, мога и ще го направя, ще успея, “лодка, натоварена с храброст, никога не потъва”.

С новата си втора книга търся човешкото в човека, благодарна съм на Господ, че сбъдна една от мечтите ми. Радвам се, когато ми се случват добри неща, ценя труда си, пиша истинска преживяна поезия, това са мигове от моя съзнателен живот.

Аз съм човек, който съдбата е брулила, но не се огънах, намерих сили и продължих напред. Мъката прави човека по-мъдър, обмисля нещата, изостря сетивата му. Трябва да имаш голяма душа на поет, за да усетиш и опишеш шума на морето. Поезията е съкровена изповед, трябва да я почувстваш със сърцето си.

Случвало ми се е посред нощите, независимо от часа, да седна да пиша. Докосвам се до един свят на различни съдби, това разширява кръгозора ми и ме обогатява. Да правя хората щастливи, това не е малко, старая се, оправдавам името си с всяка моя стъпка, привърженик съм на максимата, че “човек печели от това, което дава на другите”. Не са важни годините, имах силна воля стиховете ми да стигнат до хората, събрах своите творби в стихосбирка, знам коя съм, правя си равносметка. Слез загубата на съпруга ми, започнах от нулата с болка и страдание, но не съм го показвала.

Мислех си, че човек след седемдесетте вече е отписана работа, но съм грешала. Умея да се радвам на малките неща, отнасях се човешки и с обич към моите хора от ПК “Чайка”.

Много ми липсват родителите и съпругът ми, исках да ги зарадвам и да се гордеят с мен. С осезаема болка описвам родния ми град Ахтопол, бащината къща с красивия двор с овошките, зеленчуците, големите гроздове и още, още... Майка ми е моят светъл пример, израснала сирак, започнала да работи от дете, толкова борбена и изстрадала. Гордея се с баща ми, цял живот се е борил със земята, беше тракторист. Имам една сестричка, мила и добра, винаги мога да разчитам на нея, заедно сме в хубави и лоши моменти.

Борихме се с моя съпруг, за да съществуваме, тръгнахме от нулата, живеене под чужди квартири, построихме си нов дом, възпитахме и изучихме децата си. Животът е един урок, един роман. Това, което преживях, кали характера ми. Направи ме по-зряла, подготви ме да посрещам предизвикателствата. Убедена съм, че това, което върша, е едно тайнство от Бога, една магия, която ме пренася в други измерения, това обмисля моя живот.

Ако направя една равносметка на моя живот, виждам, че много повече съм скачала в дълбокото, но важно, че съм изплувала на повърхността. Всеки ден моята земна пътека се скъсява, но аз съм щастлива, че оставям добра следа след себе си.

Книгата ми е разказ за пътуване в различни времена, пътуване към щастието, благодарност, че съществувам, че посрещам и изпращам деня с усмивка и ако книгата ми донесе усмивка на читателите, какво по-голямо признание от това. Държа на това да съм здраво стъпила на земята, да зная коя съм, колко струвам и какво мога и какво не мога.

На 24 май участвах в национален конкурс в гр. Лом с мото “Огърлица от разломени слова”, от където бях удостоена с грамота и диплома.

Когато искаш да постигнеш нещо, пътят е дълъг, трябва вяра и постоянство, човек ако не се развива и стои на едно място, по-добре да не е живял. Пиша, защото написаното е по-тъжно, по-светло, по-дълбоко и по-силно от мен самата, вярата в живота е една непрестанна борба.

Всяко нещо с времето си, човек в живота се изкачва по една стълбичка, детство, учение, семейство, процес на непрекъснато развитие и в един момент достигаш върху на тая стълбичка и аз мисля, че достигнах тоя връх, какъв вятър ще ме брули, но аз ще стоя там и ще пиша и ще давам частица радост на хората. Не ме е страх от смъртта, но самотата е нещо, което не го пожелавам на никого. Животът ми мина като на кино. За дървото се съди по плодовете, а за човека по делата. Аз ще се превърна в шепа прах, но книгата като паметник ще се запази вечно.

Искам да благодаря на всички добри хора, които четат моята книга, бъдете здрави, много щастливи, гледайте позитивно напред да имате самочувствие, да знаете, че живеете достойно. Това е стих, с който аз завършвам своето въведение:

Вярвай в трудните моменти,
смей се, когато тъжиш,
лесно е глава да отпуснеш,
трудно е да победиш.

Животът, казват, е игра,
в която трябва да побеждаваш,
то и ако наистина е така,
значи аз съм победител.

Скъпи близки, приятели, вярвайте в добротата, вярвайте в топлината на слънцето, дори когато е в облаците, вярвайте в Бога, независимо че не го виждаме, но Той е сред нас и ни помага.

Бъдете здрави и благословени!

От авторката