Летището на нечестивия

Не всеки ум е посветен на Бога и не всичко, в което вярваме, ще ни донесе победа.
Непорочният е по-добре от алчния, спи без проблем.
Християнството е като кръста, ако го нямаш, носиш го до край.
От много самозванци полза няма. Във фалшив свят говорещите празни думи са на почит, а не мъдрите.
Амин...

Нашият ум, нашите очи и уши, нашите възприятия за живота, за света и за Бога, за всичко в живота използваме ума си. За да може човек да има мир и здрав разум, умът ни трябва да е бистър и здрав.

Нашият ум приема света, който ни заобикаля и точно умът е мястото, което може да бъде използвано от злото да трупаме неприятности и зли мисли от нечестивия.

В Словото има една основа, дадена ни от Бог и тя е била винаги разговора между Твореца и творението. Това е всеобхватно, защото и нечестивият е бил сътворен от Създателя, но злото надделява чрез едно нещо: “гордост и себевеличие”. Когато нашият ум е насочен към собственото ни “аз”, много често нечестивият го превръща в летище за приемане на зли чувства и зли мисли.

Това е наука, която само Бог може да ти отвори. Невероятно е с каква бързина и точност нечестивият стоварва зли мисли в умовете ни и как добре ръководи настаняването на злите мисли в нашите умове. Дори може да се каже – като добре работещо летище, с график и точност той приземява в умовете ни повече злото, отколкото добро, и ние го приемаме бързо, без да сме помислили: “Аз сега какво казах?” или “Аз сега какво си помислих?”.

Една голяма част от нашите мисли са ни натресени от злото и когато живеем без вяра, която, казвам, не е стъпила върху Словото, мислите започват да живеят и да дават плод в живота ни. Разбира се, тук искам да поясня, че не става въпрос ние да станем доверчиви за всичко на хората, а ние сами да направим умовете си място, където Бог да има думата повече от дявола. Хората не виждат битката в духовните места, затова изкарват цял един живот в заблуди и нечестие и мислят, че това е нормално, за да не си затрудняват умовете да мислят сега дали трябва да се спасят или не трябва.

Когато човек е живял твърде дълго в заблуди, той си свиква с тях. Те се просмукват от ума в тялото и когато умът е отровен, то и тялото става болно. В Библията има слово, което обяснява как злото работи. Откъде влиза, как се заселва в човека и как ние си го отглеждаме, докато то не ни унищожи докрай.

...