Кехлибарени нишки

Понякога най-голямата ни любов идва в живота ни само, за да ни научи как изглежда човекът, когото никога повече няма да приемем за достатъчен.
Михаил Георгиев

------------

Има думи, които не казваме.
Има чувства, които остават някъде между сърцето и гласа.
Има спомени, които времето не успява да избледни – само ги обгръща с тишина.

Тази книга е събрана от такива мигове.
От малките пукнатини, през които е влизала светлина.
От хора, които са оставили следа, дори когато са си тръгнали.
От обич, която е била и пристан, и буря.
От болка, която с времето се е превърнала в мъдрост.
От надежда, която понякога е била само една едва забележима искра.

Нарекох ги „Кехлибарени нишки“, защото вярвам, че всичко преживяно ни свързва – невидимо, но завинаги. Като нишки, които не се виждат с очите, но усещаме с душата си. А кехлибарът пази в себе си времето – слънчев, топъл, тих. Пази онова, което е било, без да го оставя да бъде забравено.

Ако откриеш себе си между тези страници, остани.
Ако някой стих ти напомни за човек, когото си обичал – усмихни се.
Ако някоя дума докосне стара рана – не се страхувай.

Понякога и това е начинът, по който душата се връща към себе си.
Тези стихове не търсят отговори.
Те просто искат да бъдат почувствани.

От автора

------------