Есенни стихове

Кръговрат

Морето,
старото пристанище
и гарата…
Магическите улици крайбрежни
с пресечна точка –
старият часовник.
Пулсациите на душата – детската
и ласкавия бриз, издуващ
басмяната ми рокличка като камбана.

Морето – първото усещане
за вечност и безкрайност.
Смътното желание
да се разтворя, да се смея
с вибрациите на плътта му
и да отплувам в непознатото, далечното.

Морето,
старото пристанище
и гарата…
В годините на дългото пътуване
и дългото завръщане
със нощни влакове,
дъхът на водорасли ме преследваше,
преследваха ме къщите крайбрежни,
преследваха ме спомени и думи,
нахлуваха в съня ми
и носталгия
взривяваше гръдта ми.

Годините стопиха неусетно
канеления блясък на косите ми.
Присвиха се очите ми и вече
почудата в зениците изчезна.
А все по-рядка акостират кораби
на старото пристанище.
По навик пак пътувам н нощни влакове
с любимата си дреха – шлифера.
Все още паля със кафето си цигара,
понякога изпивам чаша вино
и укротявам сърцебиенето с валидол.
Очаквам есента бургаската и листопада,
когато моето море –
морето през септември,
отново ми принадлежи
и пак събужда
усещането ми за вечност
и безкрайност.