Ехо от Бакаджиците

Свиден край, бащин край,
весел – пролет, мрачен – есен.
Аз съм твой, аз съм знай
твоята сълза и песен!

Авторът

----------

Бащин дом

О, роден дом, ти бащина ми стряха,
пристанище на радост и на смях
след дълги пътешествия се спряха
нозете ми пред твоя праг.
Пролях една сълза за миналото детство
и други за младежките ми дни.
О, роден дом, ти бащино наследство
на спомените мои остани.
Завръщам се. Петлите кукуригат
извърнали към слънцето глави,
завесите от облаци се вдигат
и се събуждат сънните треви.
Не ме посреща никой. Мамо, мамо,
разпръснахме се всички по света,
остана татко да почива само
под хладните завивки на пръстта.
Какво е пусто в нашата градина,
където само вятърът шуми
тук рядко трима братя, трима сина
се събират под зелените асми.
Но толкоз пътища ни чакат, мале,
и ние трябва да ги извървим,
за бащин дом останахме да жалим
и с него трябва да се разделим.
Прости на синовете твои, тате,
че дом за тях сега не е дома,
където раснаха като деца те,
а друг, но пак на българска земя.

----------