Докоснати струни

Новата поетична книга на Давид Преждов се отличава от предишната “Ако погледнеш себе си” с по-оптимистичното си звучене и ведра атмосфера. Тук авторът преодолява личните си лирични изповеди и се докосва до по-широк спектър от теми и идеи, които черпи от природата и обществото, разглежда в единство и закономерна зависимост явленията и процесите в природата. Като използва символи, метафори и аналогии, търси проекциите им в човешките отношения и обществото като цяло.

Впечатлява изострената му сетивност към дребните, на пръв поглед незначителни явления и процеси, зад които открива актуални проблеми на нашата съвременност.

Непринудено, на достъпен език, чрез ирония и своеобразна иносказателност, авторът изразява и отстоява, но не натрапва, личната си позиция – осмива, утвърждава, отрича.

В този смисъл новата поетична книга на Давид Преждов, която в по-голямата си част предлага своеобразни басни, без да претендира за принадлежност към жанра, може да се приеме като метафора на съзряването в природата, обществото, а и на самия автор.

“Докоснати струни” е сполучлив опит да се поднесе на читателя една лека, разбираема и същевременно актуална и полезна книга.

Да й пожелаем на добър час по пътя към читателите!

Редакторът

------------

ТРИ ПОУКИ …

Врабче наранено падна,
сигурно е – ще замръзне.
В страшна паника изпадна,
скоро дори спря да зъзне.

Както в приказките става –
нещо топло го затрупа.
(Изходи се една крава.)
И сърцето му затупа.

Раздвижи се упорито
и разбра, че ще живее.
Макар под купчето скрито,
идваше му да запее.

Развълнувано извика,
главичка навън показа.
Чурулика, чурулика… –
за бедата си разказа.

Огласи се дворът с врява –
котката врабчето грабна.
На какво да се надява
във прегръдка кръвожадна?!

Врабчетата долетяха.
(Загриженост уж показват.)
Свидетели неми бяха,
поуките да разказват:

Не винаги, който цапа,
ти желае само злото.
Този, който те налапа,
виж, не мисли ти доброто.

Озовеш ли се оцапан,
чуруликай, но не много!
Знае се – ще бъдеш хапан,
винаги наказан строго.