Докери. Врати към лятото

Ако бих могла да напиша стихотворение вместо анонс за тази книга, несъмнено бих сторила така, че да ме погледне с огромното сребърно око на пасаж от атерини, проблясващ в залива.

Да мога да се приютя в него като под сянката на вкоренено сред рехавите скали маслиново дърво и да притворя очи срещу поривите на соления вятър, който не носи нищо освен себе си. Не носи нищо освен себе си, но може да досегне всичко в теб... Да раздвои хоризонта, но да те сглоби отново в едно цяло от собствените ти отломки.

Защото ако тази книга е врата, то тя е отворена. Непредпазлива, уязвима, разточителна и в яростта, и в нежността си, търкалящ се севилски портокал по нагретия от слънцето марсилски камък на Сините докове, подхвърлен на милостта на туристите.

А може би повод за написване на стихотворение...

От редактора

-------------

Изящна и плашеща... Поезия, която се лее и приспива, до момента, в който става част от неочакван кошмар... В своите интимни изповеди авторът ни въвлича в подводните течения на един изначално обречен свят – свят, който всеки от нас носи в себе си. От бързия поток на тези течения читателят има възможността да наблюдава като на кино как екзистенциалният беглец, смален доскоро в някоя хотелска стая с изглед от задната част на китайски ресторант, където всички са като пияни и никой никого не слуша, изхвърлен на улицата, имитира поведение, върви след себе си, след тялото си, за да се убеди, че съществува...

Динко Динков

-------------