Диря в морето

Диря в морето

Посрещаше те на брега,
с две плитки и с лунички,
преляло в твоята съдба
едно добро момиче.
Морето дишаше пред вас
огромно и красиво,
с бразди от бавната вълна –
сякаш преорана нива.
И там – по вашата следа,
от някого ударен,
накуцваше на болен крак
един самотен гларус.

Във всеки споменът лежи –
не остарява само,
за да ни топли като жив
под лявото ни рамо.
А след години твоят син,
по дирите ти стари,
пое в морето пътя син
със сак и със китара.
Ще го очаква на брега,
със плитки и с лунички,
проляло не една сълза,
едно добро момиче.
Ще се целуват (още как!)
безспир и в надпревара,
след тях ще закуцука пак
синът на онзи гларус.
И като някога, до тях
във тази утрин светла
ще се захласва в слънчев смях
до сълзи пак морето.