Жена за сънуване

Жена за сънуване

Сърцето ми пророни таен страх,
но светлината мигом я хареса.
И ето – героинята познах
на Яворов от първата пиеса.

Какво ли бях пред Господ съгрешил?
Или пък ми я праща за награда.
Не зная, ала вече бях отпил
една голяма глътка тиха радост.

Очакване разтваря в мен очи,
то иска профила й да погали.
А въздухът прошумоля по-чист,
но спре ли, може и да се подпали.

В усмивката й светла въдворен,
си връщам кислорода аз без драма.
Попивам красотата запленен,
защото утре може да я няма.

Не трябва да отмине ей така –
по стълбите на моята възхита.
Отсреща чака дългата ръка
на болката. А тя е ненаситна.

Сега промивам с живата вода
следите на мечта, до мене спряла.
До края драмата ще проследя,
че този път не зная за финала.