За Теменуга Захариева и нейната книга "Полети и пристани"

Поздрав
към Теменуга Захариева за книгата й “Полети и пристани. Ято спомени”

Не познавам авторката. Моите приятели от Бургас – семейство Георгиеви, ме зарадваха за Великден с чудесен подарък – нейната книга.

Коя е Теменуга Захариева? Сама се определя като “преподавател по пиано, журналист, pr-, социалнопсихологически консултант, експерт-обучител и т.н.”

От снимката ме гледа усмихната красива жена. От заглавието разбирам, че ще пътуваме във времето и пространството. На корицата има мост-вода-небостъргачи. Явно ще има и пристани, избрани от авторката. А пачето перо на стр.5 е обещание, че ще пише... истории. Нейните. Допълвам биографията й – психолог и философ от висока класа, богат език и обща култура, много знания и мъдрост. Някои неща са плод на обучение и възпитание, други – от корените.

Българите имат дълбоки корени; казват, че затова са толкова талантливи, умни и красиви. От прабългарите е нашата устремност, силен дух, съзидателност, стремеж и вечен път. Но и завръщане. От славяните носим кротост, доброта и любов към земята. От траките – духовност, свързване на земното с Онова, Непознатото и Вечното. От всичко това има в човека Теменуга Захариева. И от родовите й корени.

Четях, водена от нея, вярвах й, възхищавах й се. В първата част на книгата тръгнах с нейния задъхан темп. Тя не е обикновен турист, а водач. Чела съм някога “Пътуване към себе си”, но ако изберем само един път, без промяна, макар и да го наречем свой, дали няма да сгрешим? Чета в “Притчи Соломонови”: “Всички пътища на човека са прави пред очите му; но Господ претегля сърцата”. Дали ще ни спре, ако сгрешим пътя или ще ни остави свободната воля на избора?...

С авторката посетих Будапеща. И бързото ми темпо спря. Започнаха спомените. И аз ходих на екскурзия през Румъния, Сегед, Будапеща, през 1984 г. “Плени ме тази страна” – казва тя. И мен. Бях на хълма Гелерт, помня и катедралата, и другите красоти на тоз ипрекрасен град. Спрях по пътя на миналото, което възкресих благодарение на нея. Мислено й благодарих.

“Малко са моментите на свещенодействие в живота ми, както в храма на манастира “Свети Наум” в Охрид” – пише тя. Чула ритъма на сърцето на светеца. И допълва: “Като стъпките на една цяла отминала епоха, като символ на неизтребимата българщина, като знак от Вечността”. Тя предаде “песента на историята” и на мен. Разбрах, че родолюбието все още не е изтляло, не е отнето от българското сърце. Благодаря Ви, Теменуга!

С нея мислено посетих Канада, град Порто (Португалия” и Дубай. Непознати пътища, които никога няма да извървя, чудеса от творческия гений на хората, които без нея нямаше да видя. И отново изказ на родолюбие: “В Дубай е красиво, умопомрачително разкошно. Но я няма нашата, бургаска, несравнима, неподражаема Романтика”. Не познавам Бургас, но съм влюбена в морето.

Казват, че хората, свързани с музиката, са на по-високо духовно ниво от другите. Сигурно е така. С дарбата си те ни водят, това е тяхна мисия.

Ще видим авторката да се прехласва пред някой залез, сухо дърво или да се учудва на котките, вперили погледи към луната и нощта на “Синята луна”. Някъде бях чела, че египетската богиня на Луната Баст/ет, символ на плодородието, била изобразявана с котешка глава. Кой знае какво е закодирано в паметта на тези свободолюбиви същества!

И аз си спомням нещо странно в едно утро преди изгрев край морето на Балчик. Там, на парапета на един мост, бяха наредени една до друга чайки с гръб към изгряващото слънце. Ритуал ли беше или случайност? Кой знае по-добре природните закони?

Много бих говорила за тази първа част, но ще стана отегчителна.

Втората част – Лични дневници – са право на авторката как и докъде да се саморазкрие. Допадна ми дискретността й, размишленията й за Любовта и Прошката, самоанализа. И великолепния край. Ето:

– Да си позволим да бъдем преизпълнени, преливащи, пребъдващи от Любов...

– Да сме автентични...

– Да си позволим да бъдем даващи. Не само изискващи...

– И нека да сме преизпълнени с Надежда...

Авторката е умна, талантлива, мъдра, но и много чувствителна, уязвима и ранима. Има много пътища пред нея. Сигурна съм, че ще върви с гордо вдигната глава, въпреки всички пречки.

Още веднъж – книгата е разкошна с тези допълващи чудесни снимки, със Словото й на Будител, изпълнено с Вяра, Надежда и Любов. Да е добър пътят й!

Елена Попова, читателка от Добрич
март 2015 г.

------------

Теменуга Захариева, “Полети и пристани. Ято спомени”, Бургас, 2015 г.