В тъмната кръчма на Еньо една лястовичка свива гнездо

В тъмната кръчма на Еньо една лястовичка свива гнездо

(“Серафим” – Йордан Йовков)

“Колкото можеше да се види през вратата, вътре в кафенето беше дълбоко и хладно. То беше проста сграда, като плевник, нямаше таван, двете стрехи се срещаха нависоко и между върлините, наслагани начесто, се виждаше сеното под керемидите. Едно лястовиче гнездо беше залепено до средната дебела греда.”

В Еньовото кафене лястовичка е свила гнездо. Този малък детайл в разказа “Серафим” на Йордан Йовков има дълбоко символично значение. Като майстор на малкия разказ писателят внушава своите идеи чрез словесни образи. Лястовичката е образ символ на доброто, неземната птичка олицетворява вяра и надежда в нещо красиво. Свиването на гнездо е акт на рождество. Може да звучи парадоксално, че в тъмното и хладно Еньово кафене божията птичка е открила уют, топлина и сигурност. В него се осъществяват срещи между хората, преплитат се житейските им съдби, това е мястото на човешката изповед, там се изплакват болката и страданието, споделят се мисли, ражда се надежда. Кръчмата е място на огъня и виното, онези първични стихии в живота, които разчувстват и стоплят душата. В тази кръчма Павлина изплаква болката си за мъжа, който е прикован на легло близо седем месеца. В тази искрена човешка изповед блика желание за разбиране, за съпричастие, за помощ: “Отде дойде таз болест, кръстник Еньо, отде дойде.”

В кафенето Павлина идва, за да получи спасение и го получава, макар не и от Еньо, нейния кръстник, а от непознатия чудноват човек Серафим. Буквално преведено, Серафим означава ангел, неземен, божествен пазител. Метафората в този образ се отнася до възвишеното, прекрасното, което той носи в себе си. Той е носител на чудото, защото е необяснимо това, че беднякът дава парите си, а не богаташът. Хора като Серафим се срещат рядко, но по-важното е, че ги има. Чудото се случва точно в кръчмата на Еньо, защото там се раждат добротата, човечността, разбирането, добродетелността. Това е място на сигурност, където лястовичката може да свие гнездо.

Образите на лястовичката и на Серафим са близки съобразно идеята, която носят. Серафим сякаш че е пратеник на боговете между хората, както и лястовичката е божия птичка, носеща невинност, олицетворяваща кръговрата на живота: “Лястовичката, която имаше гнездо в кафенето, трепна с крилете си току пред лицето му, влезе вътре, повъртя се, след туй пак тъй бързо се стрелна навън. Две-три врабчета подскачаха към Серафима и той се пазеше да не мръдне, за да могат да си вземат някоя трохичка.”

Това е мигът на докосването, на съпричастието. Добротата на Серафим е такава, че той е готов да нахрани лястовичките. А как може да се определи тази добродетелност – Серафим не познава Павлина, но й дава спестените си за палто пари. Има нещо ангелски извисено и небесно в неговия образ. Той олицетворява човешката състрадателност. Тъй като е боледувал, той много по-добре познава вкуса на страданието, горчилката му. По-мъдро е парите да се дадат за облекчаване на болката, отколкото за ново палто. Така разсъждава Серафим и това го прави необикновено извисен в нашите очи.

Чудото на живота се случва в Еньовото кафене. Споделена е една болка и един добър човек е помогнал за спасяването на един живот. Чудо е и раждането на нов живот в едно лястовиче гнездо. Светът има различни лица. Образите на хората и птиците са паралелни. В душите на хората има божествена искра, която ги свързва с небесното.

В тъмната кръчма на Еньо грее светлината на ангелската доброта на Серафим, чува се пърхането на птичките, техния глъч. Еньо е образ на скъперник, богат и студен човек, но в него има развитие, метаморфоза. Независимо, че е отказал да даде пари на Павлина, той отива сутринта у тях, което е знак на човешка загриженост. Доброто, което Серафим е направил, няма да остане без отражение у Еньо. Писателят прави послания и отправя въпроси. В загадъчната усмивка на Серафим има следа от вътрешно озарение. Добрият човек помага и на другите да станат по-добри.

В тъмната кръчма на Еньо лястовичето гнездо не се вижда, то е залепено високо под стрехата, но неговото присъствие се усеща. То е символ на раждането на доброто в душите на хората. Такова е посланието на хуманиста Йовков към съвременниците днес.

-----------------

Публ. в “Литература. Учебно помагало 8.-12. клас. Есета, теми, анализи”, Бургас, 2010.