Ще разбереш, че не съм Ангел

* * *

Ще разбереш, че не съм Ангел.
Нещо вселенско винаги се намесва и очите ми не стигат по-далеч от теб.
Ти си този, който запалваш нещо вътре в мен. Точно когато най-малко вярвам в себе си, мислите за теб ме вдигат на крака. Умиротворяваш всяка частица от мен и я превръщаш във воин, способен да победи армията на Чингис Хан.
Казваш, че съм Ангел. Но в действителност Ангелът си ти. Моят Ангел. Този, който винаги ще държи главата ми изправена и няма да позволи нито една сълза да се стече по лицето ми. За това дължа живота си на теб. Дължа ти много повече от един живот. Какво ще кажеш да ти подаря вечността?


* * *

Очите.
Има две очи.
В тях света си аз ще побера.
Защото светът си ти.
С тези твои меланхолично детски очи,
пробиващи си път през мрака на сърцето ми.
Само те, единствено те могат да запалят слънцето в мен.


* * *

Името ти.
Пет букви и всяка една гали небцето ми, както облаците небето.
Името ти.
Пет звука, които щом се слеят образуват нотите, по който бие сърцето ми.
И какво значение има колко битки си загубил, щом устните ми повтарят само едно?
И какво значение има колко грешки си направил, щом мисълта за теб ме води в правилната посока?
И какво значение има колко ще се чакаме, щом мога да ти разкажа за мечтите си?
И какво значение има, че си съвършено несъвършен, щом очите ми виждат само теб?
И какво значение има как се казваш, щом наричам Любов?