Рапсодия за непокорните българи

Рапсодия за непокорните българи

Ден денувам – кътища потайни
нощ нощувам – пътища незнайни...
Пейо Яворов

Кръстопътища бели,
кръстопътища черни
на вековната спорна история...
Свидни родни предели,
бродя аз начумерен
и кървят в мен легенди и спомени.

Мойта мъка прогаря
и ума, и сърцето –
търся братя, сестрици, роднини
във оная България
мила, където
непокорните българи гинат.

Не търпят чуждо робство,
нито свои душмани
и не търсят в чужбина изгода –
имат свое достойнство
и нрав да въстанат
срещу гнет, вероломство и подлост.

Правя помен със вино
и с върла ракия –
да промия вековните рани!
Моя Майко, Родино,
моя зла орисия,
кой сираците бедни да брани!?

Турци, гърци и сърби,
и от север чокои
от снагата ти ръфаха части,
а народът посърнал,
след победите бойни
във подялбата все не участва.

Днес “великите сили”
пак кроят, прекрояват
земята със синори нови...
Над юнашки могили
раснат тръни и плява
и се въдят змии отровни.

Но
непокорните българи
с кръв блага и горда
не забравят своята мисия –
и до днес, и във бъдното
те са народа
в Македония, Тракия, Мизия!..

Защитават рода си,
езика си, името
в бран и в мирни години.
И с балканите раснат,
неукротими,
силни със своето минало...

Кръстопътища бели,
кръстопътища черни –
нося тежкия кръст на историята.
И сред родни предели
зрее храброст безмерна
за достойния дух непокорен!