Не е стих

Не е стих

“Черна котка ми направи път”

* * *
Нима нейната душа е по-бяла?
Нима суеверна е дори тая животинка?

* * *
Животът ми отдавна свършил е,
а ето ме – отново недовършена
И аз –
кат нея –
деветте си живота изживях.
Но пак,
Смъртта да срещна в лице
ме е страх.

* * *
Казах си:
“Оттук
нито стих,
нито стих”
Това е моята отрова.

* * *
Брат ми има безгрижно детство
глас меден,
 извисил се в песен

* * *
Майка ми –
щастлива е –
там, някъде,
с мъжът,
хвърлящ камъни и гонещ
таз черна котка
“Лош късмет”
и още суеверия

* * *
Баща ми,
най-подир доволен е
С жената на живота (му)
срещнаха се

* * *
Любимия –
щастлив и влюбен е –
с друга по-(почти) любима

* * *
Време ми е –
връщам се при баба ми
(във гроба)

А може би –
ще пиша
за противоотрова

----------------
Публ. в “Петя – пристан зелен”, сборник с наградени творби от Национален литературен конкурс “Петя Дубарова”, Бургас, 2019.
----------------