Икона на балкона
Една жена простира на балкона
и в миг зад ароматното пране
изгря ликът й мил като икона
със снежнобели стройни колене.
Случайно към балкона бях погледнал
и спомних си за всичките жени,
които съм харесал ненадейно,
но без да давам повод за войни.
Ала жената от балкона ми помаха –
или протегна своята ръка
към ризата изпрана, не разбрах, но
почувствах най-сърдечна топлинка.
И се засмях на своята фантазия,
безсилна повече да украси
жената на балкона си излязла
със ореол от палави коси.
Димитър Христов
Димитър Христов Черняев е роден на 17 май 1957 г. в гр. Благоевград. Израства в София и завършва специалностите “Българска филология” и “Реторика” в СУ “Св. Климент Охридски”. Работил е в Съюза на българските писатели като референт по въпросите на поезията…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар