Думи за забравените

ние читателите се сещаме, поне двама от Фб приятелите ми са публикумали стихове които им харесват :) а ония са от псевдоинтелектуалците ... :(

В своята биографична книга покойният Илия Бурджев се изказва нееднозначно за Христо Фотев.Не особено възторжени са и коментарите на редица бургазлии,неизкушени от словото,които са познавали Фотев приживе. Подобни факти неминуемо навяват на някои мисли, които ни отвеждат в посока, съвсем различна от единодушвонто венцехвалене.А аз си мисля,че тогава,когато един автор е качен на пидестала не защото е изтласкан там от народната любов, а в резултат на преднамерена институционализация от страна на властта, той неизбежно би получавал ръкопляскания само по заповед от свещеното "горе".Безумно е да очакваме нравствен подвиг от една писателска група,доказала многократно, че може само да приглася,но не и да има собствен глас. Споменаването на Фотев в деня на неговата кончина не се хонорува.Защо тогава да се случва изобщо?! Моят коментар, както и мнението на уважавания от мен Борис Бухчев, доказват и още две неща: първо, че писателска съвест в Бургас все пак има,и, второ, че "обединените" писатели на Бургас са по-разделени от всякога, потънали в мрака на поредното литературно мракобесие, което този път няма аналог в бургаската литературната история!