Бокий в премеждие (историческа драма в две действия)

Действащи лица:

Бокий, принц Банкски – владетел на Абсурдия
Цецилий – министър, пръв съветник на Бокий
Дянкий – министър, втори съветник
Плевений – министър, трети съветник
Мироний – просто министър
Цецилия – шефка на дворцовата стража
Федосия – личен бодигард на Бокий
Дамиания – съветник по популярността на Бокий
Мартиний – поддръжник на Бокий, таен злодей 1
Иваний – поддръжник на Бокий, таен злодей 2

Първо действие

Тронната зала на двореца, Бокий седи умислен на трона, край него са насядали умислени по-важните министри.

Бокий:
Не ме разбира тоз народ! Всеки вечно нещо иска!
А и кралският живот вече взе да ми пописва.

Дянкий (с много тънък глас):
Ти бъди спокоен, принце! Ний с Цецилий сме нащрек!
Горива, ракия, винце ще обложим с акциз лек.

Цецилий (става прав, отривисто, с плам):
Кралю, враговеге твои гният в черния зандан.
Действат стражниците мои,
ще ги сторя дармадан!

Бокий:
Ех, всичко върху мойте плещи лежи. И мъка е голяма.
На цената на барел свещи аз как да повлияя няма!
(наклонява глава надясно, гледа лошо)
Бе има тука нещо гнило: Шестия испански флот,
тръгне ли, не знае милост! А предстои и местен вот...

Мироний:
Аз предлагам нещо свежо: Кралският съвет за риба
да го преместим от манежа в някой град къде Кариба!

Бокий:
Бастун си ти, Мироний, друже! Млъкни, да няма мае гери,
че политическият ни съдружник ще продължи да ни се звери!

Мироний (свежда глава, срамливо усмихнат):
E, хубуу, холан! Кът не щете...

Плевений:
Бокие, ти принце наш! Стига горко тъй се жали!
Нали напук на врага наш строиш десетки магистрали!
За парното пари извади! За болници, училища!
Пък поданиците все гладни! Не ги ли виждат тез неща?

На сцената се появява Цецилия в пълно бойно снаряжение и с бойна каска, обрамчваща иначе милото й и замечтано лице.

Цецилия (дрънчи силно с някакъв звънец и гледа към прозореца):
Отнемам думата, млъкнете, опозиционна сган!
Според правилник сторете най-нискя и тих метан!

В тронната зала влита и Федосия, личен телохранител на Бокий. Не успява да спре навреме, блъска се в източната стена и я изкъртва.

Федосия:
Във всички случаи да знаем, че полудялата тълпа
можем да обложим с наем – гази кралските цветя!
А иначе дошли са тука заплати и пари да искат.
Ей, тоз електорат изкука! Ей на, оставката ми иска.

Бокий (мъжествено навъсен):
Е, то отвсякъде е ясно! Усещам, тук ръката на Алексий
и туй врещене толкоз бясно ще го оправи само флекса.
Но демокрация е и не може. Заради тази грозна дандания
тутакси пратете вест да дойде говорителката Дамиания.

Махва решително с ръка, излиза. След него всички махват решително с ръка и излизат. Федосия по-бавно.

Край на първо действие

-----------------

Второ действие

Тронната зала на двореца. Дамиания подава на Бокий свитък листи, ситно изписани с бисерен почерк. Той умислено се зачита с навъсено чело.

Дамиания (с апломб):
Словата тук вий тежко изречете! На обещания не се скъпете!
Защото ясно е, че всеки среден ум не ще ги разбере. И ето, бумм!
Това е действие изпитано във боя! Използвал го е Менелай дори, от Троя!

Цецилий, Дянкий, Миронии и Плевений (в един глас):
От Троя, ммхмм, оттам май беше тоя!

Бокий (чете на полуглас):
“И всички тъй удобно са забравили какво Тройния звяр оставил е!
Нито метър гладка магистрала, по него да фучите като хали.
От край до край на милото ни кралство все гадост и разруха! Кво нахалство!
Ако не искате, пък, точно ази да ви водя, кажете само! Тутакси си ходя!”

Цецилий, Дянкий, Миронии и Плевений (в един глас):
Въх, не! Сакън!

Федосия:
Кралю и принце, тълпата вън приижда!
Алексий май я води, тъй го виждам...

Бокий:
Федосия, ти храбра моя стража!
Няма да се плашиш, щом ти кажа!

Отвън се чуват гласовете на Мартиний и Иваний:
Излез, кажи, за тези монополи!
И стига с обещанията голи!
Кажи защо подкрепяш тез бандити!
Какви пари от тях ще вземеш скоро ти?

Бокий (излиза на терасата и с гръмлив глас):
Ивание, Мартиние, другари!
Кой вашата подкрепа тъй попари?
Забравихте ли клетвите си стари
да ме поддържате в каквото сваря?

Иваний и Мартиний, заедно с гласове от тълпата:
Кажи за слушането тайно на стражари!
Кажи, недей ни прави на магаре!

Бокий (още по-гръмливо):
Аз обещах ли друми? Обещах ви. Строя ли ги? Строя ги, всеки вижда.
Какви са тези думи бе, джелати? Европа ни харесва, а Алексий ми завижда.
По тези пътища в най-скоро време ще потекат коли и стоки. Ще пребъдем!
Нима желаете години пак да дремем? И да останат калпазани неосъдени?

Иваний и Мартиний, заедно с гласове от тълпата (смутено):
`Ма то... осъдени все още няма...

Бокий (гневно):
Млък! Каква е тази драма! Слепи ли сте? На съдилището пречат!
Искат с йезуитщина, с измама да продължават да си лапат пак гювеча!
Мълчете и подкрепяйте стабилно! Какво е туй държание инфантилно?
Ей на, работя с кофти материал, ама пък виж какви блага съм дал!

Гласове от тълпата (разколебано), без Мартиний и Иваний:
Иии, да бе, вярно, да живей!

Бокий (към Дамиания):
Уха, разковах ги! Благодаря ти, ей!

Дамиания (свежда благо очи):
Но моля ви, недейте, господарю мой!
По-важно е, че секна този вой!
Аз казах ви, във думите бъдете по-сдържан.
И ще изпълнете докрая своя план!
О, ето! И тълпата се разпръсна!

Федосия (изпуска два двойни ковашки меха въздух):
Ухххх, камък от сърцето ми откъсна!

Цецилий, Дянкий, Плевений, Мироний, Цецилия и Федосия ръкопляскат, поклоняват се и излизат.

Край