Разкази

Откритието

преди 4 седмици 1 ден

Мустакът гъделичкаше. Новите панталони убиваха. В лявата обувка усещаше камъче, а коремчето му опасно извираше над колана, издувайки единствената официална риза. Всяка стъпка до трибуната беше тест за волята...

Рицари

преди 4 седмици 1 ден

Малък процеп в пантите на вратата пропускаше светлината като ефирна течност в малкото пространство, където се беше излегнал. Фокусиран в бялата ивица, която образуваше слънцето по стената, се опитваше да игнорира смрадта, идваща от два рафта по-надолу. Така и не се научи да я понася – нахлуваше и се разстилаше във всяка брънка на неговото същество.

Пустота

преди 1 month 1 седмица

Монетата падна от кафемашината и се претърколи по земята, удряйки се в крака ми. Наведох се бавно и я вдигнах. – Не я пускай пак! Няма да я вземе – посъветва ме женски глас, идващ някъде зад гърба ми. Обърнах се и за голяма моя почуда видях една възрастна жена със забрадка на главата да стои точно зад мен. – Машината не работи...

Повярвай ми

преди 1 month 1 седмица

Почти съм сигурен, че грешката беше моя. Изобщо не трябваше да повдигам темата пред нея. Въпреки крехките си шестнадесет години Софи е момиче с изграден характер и виждания за света, хората и отношенията между тях като цяло.

В една дъждовна нощ

преди 1 month 1 седмица

Погледнах надолу, изглеждаше ми по-високо от осем етажа. Странно. Винаги съм имал страх от височини, но в този момент не чувствах никаква уплаха. Сякаш цялото ми същество бе приело за нормално това, което мислех да направя. Сетивата ми бяха напълно притъпени. Вече дори не се чувствах тъжен или ядосан на себе си...

Среща с непознат

преди 1 month 1 седмица

Мартин не отвърна на заяждането. Не че не му се искаше да го направи. Докато говореха на български, за момент бе изключил да си превежда наум всяка японска реч, която дочуваше от минувачите. Не и тази. “Мисля, че чух името си.” Непознатият направи още няколко крачки, за да чуят стъпките му и да разпознаят лицето му в тъмнината...

В хотела в Токио

преди 1 month 1 седмица

Всичко се движеше по часовник. Както винаги са се движели нещата в групата на Каташи. Дори от страни да изглеждаше, че всичко е сложно и рисковано, нещата бяха подредени като по конец. Без закъснения. Без малки сделки и без излишни думи и губене на време. Колите потеглиха и след няколко минути се разделиха в различни посоки...

Амнезия

преди 1 month 1 седмица

Отново. И отново. От този лабиринт нямаше излизане. Лабиринт в лабиринта. Първите няколко часа бяха лесни, но колкото се доближаваше до уговорения час, толкова повече се увеличаваше адреналинът. Сърцето ѝ  отново туптеше с превишена скорост и беше цяло чудо, че няма взрив...

В Ел Пардо, Мадрид

преди 1 month 1 седмица

В северната част на Мадрид се намираше квартала Ел Пардо, част от района Фуенкарал Ел Пардо. Ел Пардо беше сърцевината. Сърцевина не по местоположение, а сърцевина на същата тази помия, която се изливаше денонощно и над Токио. Тази помия се оказа навсякъде и беше трудно подробност като тази да звучи като нещо ново...

Чашата преля

преди 1 month 1 седмица

– Добрият... лошият и злият – Джин си правеше вятър с всички откраднати формули и се смееше зловещо. Фьодор – единият от синовете на Димитрий, го тупна по рамото, преди да седне на масата. – Здравей, приятелю – разговаряха на английски, смесвайки странните си акценти...

Страници