Разкази

Русият

преди 1 month 1 седмица

И в онзи момент ми хрумва да ги изпитам. Ето сега ще се направя, че изпадам в будна кома. Внимателно се свличам на масичката. Бузата ми засяда на сгънатия лакът. Впивам отсъстващ поглед някъде в празното. Двамата мъже, учтиво попитали преди малко за две свободни места, изпадат в паника...

Моята приятелка – смъртта

преди 1 month 1 седмица

Тапетите са пожълтели от цигарения дим и само на места личеше споменът от предишният им цвят. Преди колко години ли беше това? И старото кресло го помнеше. Мъжът седнал в него прокара ръка по лицето си, отмятайки назад белите и оредели вече коси. Времето отдавна вече беше сложило ръка на тях...

Сбогуване

преди 1 month 1 седмица

Вече бяха минали две седмици, откакто Ирина беше заминала и започнала да учи, като студентка в друга държава, но все още не се беше сприятелила с никой и се чувстваше самотна в чуждата страна. Един неделен ден момичето излезе да се разходи. Обикновено сядаше в близкия парк, където наблюдаваше патиците в езерото, но този ден тръгна в посока, обратна на парка...

Дама Пика, появи се...

преди 1 month 3 седмици

Магда и Никола бяха близнаци и живееха в малка къща в един от крайните квартали. Родителите им бяха на работа в чужбина и за тях се грижеше леля им. Магда учеше последна година в гимназията, а брат й поради отсъствия и слаб успех бе останал една година. Макар и близнаци двамата бяха много различни не само на външен вид, но и по характер...

Жената от следобедната стая

преди 1 month 3 седмици

Този ден Жената от следобедната стая не се появи. Къщата беше разположена така, че сутрин слънцето огряваше спалнята на втория етаж и широкия хол под нея, а след обяд – кухнята и трапезария, чиито прозорци гледаха към задния двор. Подобно на повечето къщи в този квартал, задният двор беше задължителна екстра – с миниезерце, леха с лалета и жасминов храст...

Фаталното приятелство

преди 2 months 10 часа

Мира изпрати приятелката си Ралица до автогарата, изчака я да се качи на автобуса и, след като той замина, седна в кафенето срещу спирката. Не й се прибираше още вкъщи, защото знаеше какво ще завари – вечно пияния си баща, болнавата си майка и властната баба...

Вървя към светлината

преди 2 months 1 седмица

Един слепец опипваше с бастуна си земята и се придвижваше много бавно напред. Никой не попита: “Къде отиваш, човече?”. Никой не му подаде ръка, за да помогне при пресичането на улицата, без да знае къде отиваха стъпките му. Минавах, тичайки оттам, както обикновено всеки ден и случайно се хвърлих върху него без да искам...

Чернишка

преди 2 months 1 седмица

Родих се куче по Божия воля. Не познавах татко до деня, в който го срещнах пред китайския магазин, където стопанката ми ходеше да пазарува. Черен ротвайлер на име Роко. Познах го по очите, защото бяха същите като моите. Майка си я спомням бегло – тигров боксер, но много мил и симпатичен...

Полет на лястовица бяла

преди 2 months 1 седмица

Всяка година по също време Дядо Антоновата къща приютяваше лястовички на стряхата при външните стълби, където доизграждаха полуразрушените си от влагата през зимата гнезда с кал и слама. Идваха и си отиваха, а с тях и онова сладко цвърчене, което гъделичкаше слуха и пълнеше душата с наслаждение към живота и природата...

Супа от хляб

преди 2 months 1 седмица

Надали дядо Гроздан беше очаквал да доживее самота и такива тежки времена. Останал сам от близо двайсетина години, все още се бореше за оцеляването си с неистови силици.

Оставаха му две години до пенсия и тук-там поработваше към някоя временна програма към “социалните”...

Страници