Рецензии

Поетическият кинематограф на Иван Сухиванов

преди 4 дни 10 часа

Стихосбирката “Нямо кино” на Иван Сухиванов се издава със съдействието на Община Бургас, което означава, че е спечелила финансиране по Програмата за издаване на книги от бургаски автори за 2015 г. В анотацията на комисията е отбелязано, че това е “концептуална стихосбирка”, че “стихотворенията са пределно изчистени, което говори за зрялост”...

Когато Алиса те ориса

преди 4 дни 10 часа

Първата самостоятелна стихосбирка на Лилия Христова със заглавие “Ориса ме Алиса” несъмнено отвежда към приказната история “Алиса в Страната на чудесата” на Луис Карол и нейното продължение “Алиса в Огледалния свят”. Но все пак тя не е тяхна реплика...

Една мъдра книга

преди 4 дни 10 часа

Притчата е особен жанр с универсално въздействие върху читатели и слушатели. Ще дам пример с гостуването и презентацията на книгата на Атанас Радойнов “Крайпътен огън” в Македония (Скопие и Охрид) през 2010 г. След представянето на двата му разказа от актьор той започва своето изказване с притча...

Поетическият розариум на Роза

преди 4 дни 10 часа

Разбира се, да пишеш за утвърдена поетеса и Почетен гражданин на Бургас (2012) е отговорно, но когато подходиш към стиховете й приятелски и доброжелателно, е лесно. Роза Боянова е автор на над десет авторски стихосбирки от 1984 г. насам, когато дебютира с “Жадна вода” (награда “Владимир Башев”, 1985), но името й ще остане и като артистичен педагог, един от поетите, които десетки години работи с талантливи деца-творци в областта на изящното художествено слово...

За морските етюди на Радка Пенчева в “Морето на българина”

преди 1 година 3 months

Главният уредник на къща-музей „Емилиян Станев“ във Велико Търново д-р Радка Пенчева издаде своята шеста самостоятелна книга с критически изследвания. Тук е мястото да припомним, че с предишния си критически сборник „Писателят: лица и спомени“ (изд. „Фабер“, В. Търново, 2014) авторката стана първият лауреат на новоучредената от Община Велико Търново награда „Култура“, връчвана за 24 май.

Една книга между историята и психологията на възмездието

преди 1 година 3 months

Романът на Пламен Колев “Едночленното жури 3” или “Завръщането на Мария-Антоанета” е своеобразно продължение на трилогията, включваща излезлите по-рано повести “Едночленното жури” и “Едночленното жури 2”. И трите повести са свързани с темата най-общо за отмъщението или ако сме по-прецизни с истории за възмездието...

Карнавалът продължава

преди 1 година 8 months

Заглавието, което Сашко Павлов е избрал за своя опус, е “Книгата”. С цялата двусмисленост, която подобно заглавие предполага. От една страна, то демонстрира непретенциозност в стил “ами, книга...”. В същото време, на същото това заглавие, веднъж въведено в културното пространство, се вменява памет за някакви прецеденти, ако не за далечните и недотам познати, поне за такива като “Книга за българския народ”, или “Нова книга за българския народ”...

В империята на тюлените

преди 1 година 8 months

Имах добрия шанс да се запозная с Росица Йосифова по един чисто литературен повод – гостуването на поетесата Аксиния Михайлова във В. Търново през есента на 2015 г., на която тя също присъстваше като нейна приятелка. На срещата ми подари и книгата си „Да последваш монаха тюлен“ – едно ценно (и скъпо) издание с много и изключително качествени цветни приложения от снимки, дело на авторката...

Между две книги и две култури, между съвременно и универсално, между литературна критика и литературно образование

преди 1 година 9 months

Тези диалози, (пре)прочити и размишления са в периметъра на вдълбоченото четене, както на избраните литературни творби, така и на литературно-критическите им интерпретации. Разгледани са автори и книги, които отключват цели блокове от естетическия опит и литературната история, какъвто е да речем разказът “Лазар и Исус” от Емилиян Станев, сдвоен с “Време на чудеса” на Борислав Пекич.

Думи за новата белетристична книга на Милка Иванова “Приятелят на дон Пабло”

преди 1 година 10 months

Третата белетристична книга на Милка Иванова се появи след сборниците с разкази „Черна кръв“ (2001) и „Пътят на мравките“ (2005, 2006). Тя утвърждава и развива белетристичните постижения на авторката от предишните й сборници в тематика, която днес някои таксуват като ретро, спрямо нагласите на модерния социум. Става дума за т.нар. психологическа проза, която изследва процесите на обезлюдяване на българското село, урбанизацията и всичко онова, което произтича от тях...

Страници