Когато някой се опита да определи съдържанието на понятието “високо” в граждански, нравствено-етичен или просто в човешки аспект, винаги го обвързва с представата си за проява на героичното – било в борбата за национална свобода или социална справедливост, било като жертвеност в името на науката ...
Както за живота, така и за понятието “време”, е изключително трудно да бъде дадено кратко, но изчерпателно определение. Според едни от философите (английския физик и математик Исак Нютон и неговите последователи), времето е онази основополагаща част от пространството на вселената, в параметрите на която последователно се случват и подреждат отделните събития.
Когато заговорим за изкуство, за неговата същност, измерения и предназначение, всички приемаме становището, че истинско изкуство може да се роди само под едно небе – необятното, непокорно и неподвластно никому небе на човешкия дух, неограничаван от идеологеми, социогеми и канони на литературни школи и направления.
В последните десетилетия – края на ХХ и началото на ХХI век – се наблюдава подсилен интерес към философската проблематика, особено в сферата на лириката. Бих определила като особено талантливо постижение в тази област новата стихосбирка на Йордан Пеев „Филантропията на един варварин“...
Пред нас е сборникът със стихове “МОДЕЛИСИМО… и шепот от графита” на Константин Корадов. Съдържа 140 стихотворения. Повечето са написани през извънредно плодовитата за автора 2019 година. Количеството е впечатляващо...
В последните години се открояват резки икономически и социални изменения в живота на хората, което поражда известна несигурност и дори страх от неясното бъдеще, от социални неблагополучия за децата и техните семейства. Проблемът за децата в риск придобива все по-голяма актуалност и овладяването му е сред приоритетите на националната политика по отношение на децата и семействата.
Да се пише за Иван Вазов във време, когато романът му „Под игото“ вече е издаден от „Жанет 45“ на шльокавица и беше „преведен“ от български на български език, сега, когато България ще отбележи 135 години от началото на Сръбско-българската война, е също толкова трудно, колкото и в реалното време на неговия жизнен и творчески път...
Изкуството, като необходимост от изразяване на духовната същност на човека, полага началото на своята история още с появата на хомо сапиенс и съпътства цивилизационното му развитие до ден днешен, като всяко изкуство подбира най-подходящите за спецификата си изразни средства...
Проблемите за връзката между твореца и адресата на неговото творчество, за конфликта между личността и времето, както и за индивидуалната духовна драма на непризнатия от общността създател на произведения на изкуството, съпътстват битието на човечеството още от най-дълбока древност...
Лалка Павлова за стихотворенията „Душата – I” и „Душата – II” от Кирил Кадийски. Статията е отпечатана в сборника „Духовни вселени”, издателство „Български писател”, 2018 г.
