Рецензии

За морските етюди на Радка Пенчева в “Морето на българина”

преди 1 година 3 седмици

Главният уредник на къща-музей „Емилиян Станев“ във Велико Търново д-р Радка Пенчева издаде своята шеста самостоятелна книга с критически изследвания. Тук е мястото да припомним, че с предишния си критически сборник „Писателят: лица и спомени“ (изд. „Фабер“, В. Търново, 2014) авторката стана първият лауреат на новоучредената от Община Велико Търново награда „Култура“, връчвана за 24 май.

Една книга между историята и психологията на възмездието

преди 1 година 1 month

Романът на Пламен Колев “Едночленното жури 3” или “Завръщането на Мария-Антоанета” е своеобразно продължение на трилогията, включваща излезлите по-рано повести “Едночленното жури” и “Едночленното жури 2”. И трите повести са свързани с темата най-общо за отмъщението или ако сме по-прецизни с истории за възмездието...

Карнавалът продължава

преди 1 година 6 months

Заглавието, което Сашко Павлов е избрал за своя опус, е “Книгата”. С цялата двусмисленост, която подобно заглавие предполага. От една страна, то демонстрира непретенциозност в стил “ами, книга...”. В същото време, на същото това заглавие, веднъж въведено в културното пространство, се вменява памет за някакви прецеденти, ако не за далечните и недотам познати, поне за такива като “Книга за българския народ”, или “Нова книга за българския народ”...

В империята на тюлените

преди 1 година 6 months

Имах добрия шанс да се запозная с Росица Йосифова по един чисто литературен повод – гостуването на поетесата Аксиния Михайлова във В. Търново през есента на 2015 г., на която тя също присъстваше като нейна приятелка. На срещата ми подари и книгата си „Да последваш монаха тюлен“ – едно ценно (и скъпо) издание с много и изключително качествени цветни приложения от снимки, дело на авторката...

Между две книги и две култури, между съвременно и универсално, между литературна критика и литературно образование

преди 1 година 7 months

Тези диалози, (пре)прочити и размишления са в периметъра на вдълбоченото четене, както на избраните литературни творби, така и на литературно-критическите им интерпретации. Разгледани са автори и книги, които отключват цели блокове от естетическия опит и литературната история, какъвто е да речем разказът “Лазар и Исус” от Емилиян Станев, сдвоен с “Време на чудеса” на Борислав Пекич.

Думи за новата белетристична книга на Милка Иванова “Приятелят на дон Пабло”

преди 1 година 8 months

Третата белетристична книга на Милка Иванова се появи след сборниците с разкази „Черна кръв“ (2001) и „Пътят на мравките“ (2005, 2006). Тя утвърждава и развива белетристичните постижения на авторката от предишните й сборници в тематика, която днес някои таксуват като ретро, спрямо нагласите на модерния социум. Става дума за т.нар. психологическа проза, която изследва процесите на обезлюдяване на българското село, урбанизацията и всичко онова, което произтича от тях...

Немотата – начало на диалог с отвъд видимото

преди 1 година 8 months

Новата книга на Иван Сухиванов “Нямо кино” е идея за обостряне на сетивата. Защо “нямо” – очевидно при липсата на звук, изобразяването на динамиката, посланието трябва да бъде в по-концентриран вид визуално-жестикурационно сгъстено и разнообразно, за да компенсира отсъствието на една от комплексните страни на езика в потока на знаците, които са тъканта на една творба.

Пътят към ада продължава... през сърцето

преди 2 години 3 седмици

За поета Ангел Лазов сърцето е най-святото място, в което се запазва родината България. А аленият мак е символ на сиянието за справедливост в душата му. В нея звучи и безсмъртието на победата чрез свещената музика на Бетовен “Ода на радостта”.

Поет на болката и сатирата

преди 2 години 3 седмици

“Пътят към ада продължава” на Ангел Лазов събира в себе си разнолики по жанр и стил произведения и предизвикват усмивки и насмешки към реалния живот, негодувание и ясно изразени граждански позиции. Когато за пореден път пренаписваме историята си, пътят към ада на живуркането и физическото ни оцеляване продължава. Заедно с изумлението ни, че се намират сили да се надсмеем над несгодите, парадоксите и язвите на обществото.

Морето в уморения човек на Динко Динков

преди 2 години 2 months

Заглавието на книгата навява усещането за умора, обгърнала човека като паяжина и това, което би могло да я разкъса, за да се стигне до спасение, е морето... Море в уморения човек. Морето е сакрално място на ритуала на възкресението... Във всеки уморен човек има по едно море – голямо или малко – колкото е неговата надежда.

Страници