Рецензии

Първата самостоятелна стихосбирка на Лилия Христова със заглавие “Ориса ме Алиса” несъмнено отвежда към приказната история “Алиса в Страната на чудесата” на Луис Карол и нейното продължение “Алиса в Огледалния свят”. Но все пак тя не е тяхна реплика...

Разбира се, да пишеш за утвърдена поетеса и Почетен гражданин на Бургас (2012) е отговорно, но когато подходиш към стиховете й приятелски и доброжелателно, е лесно. Роза Боянова е автор на над десет авторски стихосбирки от 1984 г. насам, когато дебютира с “Жадна вода” (награда “Владимир Башев”, 1985), но името й ще остане и като артистичен педагог, един от поетите, които десетки години работи с талантливи деца-творци в областта на изящното художествено слово...

Романът на Пламен Колев “Едночленното жури 3” или “Завръщането на Мария-Антоанета” е своеобразно продължение на трилогията, включваща излезлите по-рано повести “Едночленното жури” и “Едночленното жури 2”. И трите повести са свързани с темата най-общо за отмъщението или ако сме по-прецизни с истории за възмездието...

Имах добрия шанс да се запозная с Росица Йосифова по един чисто литературен повод – гостуването на поетесата Аксиния Михайлова във В. Търново през есента на 2015 г., на която тя също присъстваше като нейна приятелка. На срещата ми подари и книгата си „Да последваш монаха тюлен“ – едно ценно (и скъпо) издание с много и изключително качествени цветни приложения от снимки, дело на авторката...