Искате ли да смажете някого? Искате ли да го погубите? Наведете си бърже ухото. Аз ще ви кажа средството. Най-безопасното и най-страшното. Оклеветете го! Една клевета зад гърба на човека е много по-сериозно нещо от един куршум в черепа...
Моят дом е в небето, но животът ми протича между него и земята. Като по невидима стълба слизам и се качвам обратно безброй пъти, откакто свят светува. Тръгна ли надолу, тръгват и всички части, от които съм съставен...
Градът край голямата река, където започна неговата Америка, беше нещо напълно различно от всичко, видяно досега. Размерите, разстоянията и липсата на годишни времена сякаш го пренесоха на друга планета...
Но сега той пристъпва с радост. Вкъщи си е. Ето ги прекрасните килими. Ето ги грузинските мебели, за които господин Пърси Бърлинг споменава с малко завист, според биографията “ Оруел. Животът” на известния политик и писател Бърнард Крик. Къщата е приятно затоплена от бойлера на фирмата “Идеален бойлер”...
Всяка професия е интересна, ако разбира се я обичаме. Тя се определя от хора с различни занимания – това са артистите, скулптурите, учителите и най-вече писателите. Те докосват сърцата и правят живота на всички нас по-лек и емоционален.
Разказ за писателя, зам.-ректора и дългогодишен професор в СУ “Св. Климент Охридски”, за директора на Института по фолклор на БАН от самото му създаване и най-вече за човека Петър Динеков. За всички, родени през 50-те години на миналия век, името му будеше преди всичко респектираща любознателност.
Известно е за пишещите, че творческото вдъхновение идва понякога като неканен гост, а друг път авторът дълго време мисли върху някаква идея, докато най-неочаквано е посетен и ако не е готов да запише словото, то си отива...
Идеалното състояние е да обичаш и да бъдеш обичан, но все пак...човек разбира дадено нещо, чувство, ситуация, проблем само, ако го изпита, ако се случи на него, ако мине по този път. Другото си остава на теория. Може да знае, много да е чел, да си представя, да гледа филми, да слуша мъдрости... но разликата с преживяното е голяма и съществена.
Чувствата са дълбоки като корени на дървета. И много често – невидими. Точно като тях. Но те са основа. Те държат нас – изправени или килнати. Ние зависим от това, което чувстваме. От начина, по който гледаме, реагираме и приемаме нещата, които ни заобикалят и ни се случват.
“Светът е сцена, а ние сме актьори...” Да ама не! Тази мисъл на Уилям Шекспир е и е вярна, но и не съвсем. Актьори сме дотолкова, че да бъдем каквито желаем в общуването с другите, но най-вече като отношение. Играем роли, но социални. Преструваме се, но сме си ние...
