Литература

Тъгите ми

преди 2 години 6 months

Тъгата като състояние (на духа)… “Застояла кръв” – са казвали древните, без да задълбават в делението душа-тяло. Вероятно е имало времена, в които да изглеждаш тъжен е било мода, както имаше например времена, когато наподобяването на бунтарство се котираше не зле. И двете състояния са с ореола на романтичността, благородството. Ако ги свържем, се получава Хамлет, т.е. литературен образ. Защото тъгата е литературно изобретение...

Досиетата като металитературен образец

преди 2 години 6 months

След падането на Стената се появи т.нар. “литература от чекмеджето”, на писатели от Източния блок, чийто творчество е било цензурирано, забранявано и т.н. В Русия например излязоха от забвение Платонов, Хармс и др., но не и у нас! Размахаха ни някакви “люти чушки” и толкоз...

Разни хора, разни идеали

преди 2 години 6 months

Па да речеш, че аз съм от ония ветрогони, които бълнуват за някаква си правда и разни там, разбираш ли, дивотии – хайде де, а пък аз не съм от тях. Да речеш, че се стеснявам, че се гуша из кьошетата, не, не ми са дотам меки очите, и при всичко това, моля ти се, виж ме на кой хал съм! И аз уж се увирам около големците: Нова година било, имен ден било, все, знайш, кое визити, кое сливовица, кое картички, това-онова, па все гледаш, че другите ме надпреварват; а аз все зад метлата...

Народът – вчера, днес и утре

преди 2 години 6 months

Мрачна и жалостна е нашата история от подпаданието ни под турците дору до днешните времена, тежък и възмутителен е животът на свободолюбивия някога български народ! Страшен хомот, какъвто тежи и до днес на врата му, гъбясал от векове и запрегнат с ятаган вместо жегли; тежки вериги, ръждясали от кърви и сълзи, вериги, в кои са заковани и ръце и нозе, и ум и воля, и в кои и до днес пъшкат бащи и майки, братя и сестри, дядове и синове...

Политическа зима

преди 2 години 6 months

Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли или да спи и да сънува. Приятно е, но да има и една от тие две болести: или млада жена, или стар ревматизъм; лежиш, лежиш, а мисълта ти като у немец, пълна и богата като готварница, дълга и безконечна като суджук – суджук, с който във виенския райхстаг немците и маджарите бият по главата славянските депутати...

Длъжностите на писателите и на журналистите

преди 2 години 6 months

Послушайте, мои мили гълъбчета, моите старешки съвети и възползувайте се от обстоятелствата. Който от вас остане без работа и няма с какво да живее, който от вас изпадне и не може да прехрани жената си и децата си и който от вас има намерение да стане “благороден” просяк и да живее по-лесно от “неблагородните” просяци, ние го съветоваме или да стане учител, или да пише различни книжки, или да издава вестник...

Тая нощ сънувах...

преди 2 години 6 months

Тая нощ сънувах такъв страшен сън, какъвто не са сънували ни Фараон, ни Навохудоносор, ни Настрадин ходжа. Ако бях и аз някой Фараон, кой знае какви гладни години и какви мъки на тоя и на оня свят щеше да ми предскаже сънотълкувателят на нашата сляпа екзархия, целомъдреното “Право”, което за целомъдрието си два пъти е вече туряно в тъмница от любовницата на Генович ефенди, сир. турската цензура.

O, tempora! O, mores!

преди 2 години 6 months

O, tempora, o, mores! Седя и се чудя, защо човек се сърди, кога му речеш: магаре,свиня или вол; и не се сърди – дору още се радва, – кога му речеш: пиленце, гълъбче, славейче, дори още котенце и теленце? Дали славеят принася повече полза в обществото на човеците, отколкото благородната свиня, тази производителна сила в природата на животните, на която само като погледне човек, наумява му нещо аристократическо, нещо възпитано и на дължина, и на широчина?...

Омагьосаната принцеса

преди 2 години 6 months

В едно далечно царство, далеч, далеч на юг, живели цар и царица. Техните земи били много обширни и плодородни. Те произвеждали всичко: от зеленчуци, плодове и дрехи до кинжали и мечове. Народът бил много работлив. От сутрин до вечер песни се пеели на полето, в работилниците и ковачниците. Всички били щастливи и предоволни...

За Америка малко “да”, малко “не”

преди 2 години 7 months

Самолетът литна от София за Амстердам с един час закъснение. На влакчето за куфарите бяха натоварили торби с чесън. Валеше дъжд. От мокрия чесън самолетът миришеше на шкембеджийница. На Виена се качиха група чехи с бели ризи и изтъркани кожени чанти. Личеше, че са пътували. Но явно шкембе чорба не бяха яли. Гледаха през люковете, като риби в аквариум със стара вода...

Страници