Литература

Из “Простички мисли на един обикновен човек”

преди 2 години 11 months

Монетата има две лица. Виждаш това, което е отгоре, знаеш номинала ù и не поглеждаш отзад. Дори не те интересува какво има изобразено на гърба. Така е и с обществения строй. Не се вълнуваш от скритото зад излъсканата му фасада до мига, в който нещо не те издразни, засегне или се опита да те убие. Тогава се заглеждаш в монетата и забелязваш, че тя има и дебелина, дори нещо повече – на някои монети, върху тази тясна лентичка се мъдри текст, който не си виждал никога...

Трептението на думите

преди 2 години 11 months

Подобно на летен дъжд, завалял през нощта, думите бързат жадно надолу към белия лист. Тихо ромолят като капките по стъклата и търсят пътя си, сливайки се във весели струйки от изречения, за да стигнат до нас...

Есенна мелодия

преди 2 години 11 months

Ние се уморяваме прекомерно не от конфликтите помежду си, не и в борбата за надмощие на една идея над друга, а в самото приготовление за сблъсъка. Ние не знаем пощада не към падналия вече противник, а към оня, който обръща в паническо бягство скритите ни помисли и ги изправя до стената с простички и сякаш набързо събрани слова, но пропити с Истина.

Няколко атома любов

преди 2 години 11 months

Ние сме непрекъснато обновяващ се арсенал от Любов, който тихо се натрупва дълбоко в сърцата ни. Измисляме си скривалища за душите си, за да се предпазим от ядрената зима на отчуждението и завистта. Симулираме неприятелска атака, за да угодим на егото си, заспивайки с мисълта, че сме готови да се браним от всяко докоснало се до нас зло.

Из “Разковани дъски”

преди 2 години 11 months

Ако трябва да измисля само една дума, с която да опиша пространствено-времевия континуум, в който ни е съдено да живеем, бих написал ДЕБИЛИУМ...
* * *
Простичко житейско правило, което спазвам в обществото:
Никога не се разкол/ебавай/!

Тъгите ми

преди 2 години 12 months

Тъгата като състояние (на духа)… “Застояла кръв” – са казвали древните, без да задълбават в делението душа-тяло. Вероятно е имало времена, в които да изглеждаш тъжен е било мода, както имаше например времена, когато наподобяването на бунтарство се котираше не зле. И двете състояния са с ореола на романтичността, благородството. Ако ги свържем, се получава Хамлет, т.е. литературен образ. Защото тъгата е литературно изобретение...

Досиетата като металитературен образец

преди 2 години 12 months

След падането на Стената се появи т.нар. “литература от чекмеджето”, на писатели от Източния блок, чийто творчество е било цензурирано, забранявано и т.н. В Русия например излязоха от забвение Платонов, Хармс и др., но не и у нас! Размахаха ни някакви “люти чушки” и толкоз...

Разни хора, разни идеали

преди 3 години 1 седмица

Па да речеш, че аз съм от ония ветрогони, които бълнуват за някаква си правда и разни там, разбираш ли, дивотии – хайде де, а пък аз не съм от тях. Да речеш, че се стеснявам, че се гуша из кьошетата, не, не ми са дотам меки очите, и при всичко това, моля ти се, виж ме на кой хал съм! И аз уж се увирам около големците: Нова година било, имен ден било, все, знайш, кое визити, кое сливовица, кое картички, това-онова, па все гледаш, че другите ме надпреварват; а аз все зад метлата...

Народът – вчера, днес и утре

преди 3 години 1 седмица

Мрачна и жалостна е нашата история от подпаданието ни под турците дору до днешните времена, тежък и възмутителен е животът на свободолюбивия някога български народ! Страшен хомот, какъвто тежи и до днес на врата му, гъбясал от векове и запрегнат с ятаган вместо жегли; тежки вериги, ръждясали от кърви и сълзи, вериги, в кои са заковани и ръце и нозе, и ум и воля, и в кои и до днес пъшкат бащи и майки, братя и сестри, дядове и синове...

Политическа зима

преди 3 години 1 седмица

Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли или да спи и да сънува. Приятно е, но да има и една от тие две болести: или млада жена, или стар ревматизъм; лежиш, лежиш, а мисълта ти като у немец, пълна и богата като готварница, дълга и безконечна като суджук – суджук, с който във виенския райхстаг немците и маджарите бият по главата славянските депутати...

Страници