Романът в стихове “Реката на времето” от Борис Бухчев представлява едно от най-интересните явления в съвременната българска литература, където границите между поезия и проза се размиват, за да се роди нова форма – синтез между епическо повествование и лирическа изповед.
Не съм сигурен, дали съм прочел всичко, написано от Георги Йочев, но съм убеден, че “Справихме се, хлапе!” е най-хубавото, съчинено от него! До днес. Защото той има още време за писане!...
Отлепи ми се мост металокерамични зъби. И то точно в апогея на партито на българските таланти в Лондон. Егати късмета! Напуснах преждевременно партито, проследен от учудените погледи на присъстващите и сутринта съм в близкия Гайс хоспитал...
Изгладняла мечка нахлу в кошарата и издави всички овце. Отвлече само една. Хората не проумяха тази жестокост. Решиха, че убива за удоволствие и я осъдиха на смърт. Честта да изпълни присъдата се падна на вожда, но с цената на неговия живот...
