И наум, докато четях, и на глас сега, когато започвам да пиша и говоря за “Неразрешимостта на великолепието” на Маргарита Серафимова, наричам усещането си спокойна радост. Чистата радост от книга. И благодарност: за полъха на великолепието и неговата неразрешимост. Учудвам се, че дори се учудвам: това е третата книга на Серафимова, в трета поредна година, харесах много предишните, новата е върхът.
Маргарита Серафимова е поетеса със собствен, разпознаваем почерк. Нейната поезия е публикувана на страниците на “Литературен вестник”, “Литературен свят”, “Факел” и др. Първата й книга “Животни и други богове” се появява през 2016 г., сега излиза и втората – “Демони и свят”...
Когато прочетох книгата на Маргарита Серафимова “Неразрешимостта на великолепието”, си помислих, ето, това е силата на сърцето, оставено да те води. Силата да се оставиш да те води сърцето. Да бъдеш обезоръжен, гол срещу вятъра, слънцето, морето, природните стихии, да се оставиш на мига, да не се страхуваш. Ето това е тържеството на живота. Тържеството на любовта.
Имаше един метод в експерименталната психология -метода на недовършените изречения. Проективна методика, не много сигурна, улавяща някои фактически структури в областта на отношенията и самооценката. По онова време още не бях намразил психологическите тестове и методи, не им вярвах стопроцентово, но този въпросник..
Преди известно време в Бургас гостува журналистът, историк и краевед Юлий Йорданов – човекът, който разведри тъжния образ на Северозападния край и показа, че макар и труден за живеене, този край е дал на България много силни и достойни личности, отдадени на идеята за живот “по-хубав от песен”, както казва самият Йорданов...
Дървената къща, зад орехите скрита,
стара, с вита стълба, за теб и мене пита.
Всичко вън е бяло, всичко вън е тихо.
От сняг и лед се губи речното корито.
