“Август се чете безкрайност” е третата самостоятелна поетична книга на Силвия Андреева (след “В кръвта ми има морска сол” и “Наричам те Спасение”). В книгата се редуват откровения и размисли в мерена и немерена реч, вдъхновени от морето и любимия Созопол...
Поредна година отнасяш, море!
Тънки пясъчни пръсти дни последни пресяват.
Декември догаря в капки восъчен стих
по скали ослепели стъпки в спомен оставям.
Огньове изгарят предела на зимата...
Тупти самотата... Назряла до пръсване.
Въпроси без отговор пият ми устните...
Трагизъм ще кажеш. Противен до втръсване.
