На словото във храма
... а Пегасът мой пръхти, земята рие със копито. Но, ти... не го съди! Не, не е от конете тихи! Галопира все напред. Нравът му е лют, и когато най е блед – пред конете бити, последни сили впряга – стига пръв Всемира.
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
... а Пегасът мой пръхти, земята рие със копито. Но, ти... не го съди! Не, не е от конете тихи! Галопира все напред. Нравът му е лют, и когато най е блед – пред конете бити, последни сили впряга – стига пръв Всемира.
Докато вретеното ми още преприда тънката нишка живот, аз се решавам на всичко и тръгвам към Божия гроб с други – досущ като мен с угнетени...
Въпросите, свързани със същността на света, на живота и човека, вълнуват Homo sapiens още от най-дълбоката древност, като в хода на времената се създават различни учения, често противопоставящи се едно на друго...
Петра едва не умря като раждаше първото си дете. Получи се усложнение и лекарите едва я спасиха. Като видя, обаче сладкото личице и рошавата главица на бебето, забрави всякаква болка. Роди им се момиченце, кръстиха го…
Да те докосне сянката на птица. Морето да ти каже свойта тайна. Да чуеш ясно как земята диша. С очи да плуваш сред звездите плавно.
България – дете на Слънцето и Светлината! Земя от Рая! На Бог въздишката в сърцето си стаила. Попила в себе си от всичко най-прекрасно! Води – събрани от сълзите на кристали!
Понякога сънувам, че съм птица и се завръщам в родната земя. Прегръщам моята сестрица – букет от здраве да й подаря.
В мъгла от заблуди светът е обвит и облаци плачат с ранени сълзи. Там някъде в булото скрит вселенският грях над всички тежи.
Език древен на моя народ – роден от дух и вяра вековна. Език красив на българския род в безсмъртни песни възпят.
Живот, копнеж и пак провал. И в лапите на дебнещия странник. Душата ти, увиснала на връх кинжал, лукавия отдолу чака своя празник.
Малко след полунощ, детското отделение утихна. И последният малчуган беше изписан, след като получи помощ, лекарства, бисквити и голяма чаша горещ шоколад. Нямаше нищо за правене и с колежката ми – Джил се зачудихме…
Георги Н. Николов за сборника с разкази на български и английски език на Наско Гелев – „Надежда или страх“, издаден в Чикаго през 2026 г.