Така е. Идва момент, когато човек започва да живее само със спомените си. А моите са много и много на брой. Изкарах цели тридесет години в редиците на кавалеристите и сред другарството на конете. Та ти ме питаш за конете, искаш да ти разкажа нещо любопитно...
Станах честа посетителка на хиподрума. Там новите ми приятели хрупаха донесените от мен захарчета, а аз ги наблюдавах и ми се искаше да ги опозная и разбера... Веднъж един от треньорите ми разказа покъртителна история...
По смраченото небе се носеха тежки облаци, наситени с дъха на бурята. Едри капки дъжд ритмично забарабаниха по спечената земя. Полковник Данев издаде заповед: “До осемнадесет часа да се приключи с фортификацията.” Батальонният командир изкозирува и бързо напусна командния пункт.
Казвам се Елена и бях студентка по медицина. Още от дете мечтаех да стана лекар и когато най- накрая бях приета да следвам, се наложи се да се прехвърля да уча друга специалност. Отново в сферата на медицината, но в друг раздел...
Деси отвори очи, но веднага ги затвори. Стисна силно клепачите си. Светлината бе предизвикала болка. – Има ли някой? Къде съм? – извика тя, но гласът й бе толкова слаб и променен, че се усъмни дали това беше нейният глас.
Един горещ августовски ден пътувах по линията Сандански – София и до мен в автобуса седеше възрастна симпатична дама. Тя държеше в ръка книга, но очите й уморено се притваряха. Заглавието на книгата ме заинтригува и помолих да я видя...
Отдавна вече Златимир Коларов – известен професор по медицина, е доказал творческите си възможности и в областта на художественото слово. Списъкът с книгите му, търсени от читателите – романи и разкази, а също и с реализирани филмови сценарии, е впечатляващо дълъг...
Внимателно и няколко пъти прочетох увлекателно написаните страници на книгата “Жулиета и другите” (изд. Изток-Запад, 2025) на Весела Люцканова и веднага споделям, че съм дълбоко впечатлен. Преди всичко – от гражданската доблест на авторката, която връща от мрака на забравата истината за една огромна трагедия...
