Е-списание

Един живот между безумието и висшата мъдрост

преди 2 months 1 ден

Думи за Яворов от Валери Станков... споделени на премиерата на книгата “Яворов и морето // Yavorov et la mer” на 17 април 2019 г. в Градска художествена галерия “Дечко Стоев”, Поморие.

Мъчителното пътуване към познанието и себепознанието в стихотворенията “Несезонно” и “Прилепът” от Елка Няголова

преди 2 months 3 дни

Още от дълбока древност в традициите на всички раси и етноси, в техните религии и вярвания, човекът възприема себе си като умален модел на света, събрал в крехкото си тяло както елементите, съставящи Вселената, така и частица от духа на божественото...

Несезонно

преди 2 months 3 дни

Студено ми е.
Вземи ме в отсъствието на думите,
отвъд тях – там е лято.
В полунощ да е...

Прилепът

преди 2 months 3 дни

Аз съм прилепът,
който се блъска в твоя прозорец –
да се скрие
от свойте видения в тъмната нощ.

Символните полета на живота и смъртта в стихотворението “Вървя към дъжда” от Христо Ганов

преди 2 months 3 дни

Всеки творец, бил той голям или малък в оценъчния регистър на своите съвременници, притежава поне едно произведение, което прави опит да дешифрира кодовата система на неговата душевност и – задължително! – оставя диря в паметта и емоционалния свят на консуматорите на изкуството...

Вървя към дъжда

преди 2 months 3 дни

И все вървя на запад – към дъжда,
и все повече се заоблачава.
Защо е жива вечната вражда
между нощта и светлото начало?

Един и същ на битието с урагана

преди 2 months 6 дни

Една от най-ярките фигури на литературния експресионизъм от 20-те години на миналия вeк Гео Милев окачествява появата на Пейо К. Яворов на литературната сцена като “еманация на расовия гений”. Съществува една особена енигматичност в ритмическия ритуално-символен и родово-етнически заклинателен изказ у лирико-драматичния поет от Чирпан...

Измеренията на битовото и битийното в разказите “Пред хотел “България” и “Лицата от последните дни”

преди 2 months 1 седмица

Човекът, като дуалистично същество, обединяващо в себе си дух и материя, в хода на относително краткото си съществуване непрекъснато се стреми от една страна – да оцелее физически в битката с обстоятелствата сред материалния свят, а от друга страна – да надмогне тленното и с помощта на създаденото чрез духа си да прекрачи границите на времето.

За Здравка Евтимова и света

преди 2 months 1 седмица
Снимка: Георги Атанасов

Всичко започва в онова далечно и прекрасно време, когато с татко й си разказват истории. Той – по-кратки, а тя – дълги и предълги “патила и приключения”. След това – с влака до София и света. Разказите й са за обикновени хора – за такива, които всеки ден вижда по гарите или в същия онзи влак – недоспали сутрин, уморени след тежък работен ден, угрижени или пък усмихващи се на нещо свое.

Обувки

преди 2 months 1 седмица

Защото ние сме приятели, още по-големи от най-големите приятели, каза момичето сериозно. То беше на пет години, с топчесто, живо лице, с очи като стафиди, каквито продаваха на сергията до морковите, но стафидите в очите на хлапето бяха скокливи и пълни със слънце, понякога дори изглеждаха сиви като асфалта на пътя, но бяха много по-хитри от асфалта, разбира се.

Страници